Лекуват ни най-старите доктори в Европа, пише днес „Монитор”. „Половината лекари са прехвърлили 50-те и са пред пенсия, а всеки пети медик у нас е в пенсионна възраст. Това съобщи националният консултант по кардиология доц. Николай Димитров, позовавайки се на проучване, направено по повод заболеваемостта от сърдечносъдовите заболявания в нашата страна”, четем във вестника.

„Само 25 на 100 от докторите у нас са между 31 и 45 години, а едва 5% са младите медици под 30 години. Освен това всеки трети лекар работи в София, а най-голям дефицит на медици от всички специалности, в това число и на кардиолози у нас, има в Разградска, Кърджалийска и Смолянска област”, информира още изданието.
 
ФармацевтиКапитал Daily пък съобщава за новости около друга гилдия – тази на фармацевтите. „Аптеките по подобие на болниците са претрупани с бюрокрация - отбелязване на рецепти, протоколи и здравни книжки... Но тя явно е недостатъчна, защото вече е изобретен поредният инструмент, който да увеличи бумащината, да попречи на пациентите бързо да получат лекарствата си и да затрудни всички предприемачи в сектора. В следващите дни надзорният съвет на здравната каса се кани да заложи в договора с аптеките ограничение, според което един фармацевт ще има право да обработва за един час не повече от осем рецепти за медикаменти, покривани напълно или частично от касата”, четем във вестника.
 
 
Материалът допълва, че ако фармацевтът изпълни бройката за по-кратко време, деветият потребител ще трябва да изчака, в противен случай касата ще глоби аптеката за надвишаване на лимита. „В много случаи това ще означава потребителят да си тръгне и да потърси друга аптека. Така на практика здравната каса и фармацевтите планират да лимитират броя пациенти в обектите, т.е. административно се намесват в преразпределението на пазара”, посочва ежедневникът и дава следната объркваща информация: „Според касата това е предложение на Българския фармацевтичен съюз (БФС), в който всички фармацевти трябва да членуват и плащат членски вноски, за да могат да практикуват професията си. Председателят му Мирослав Ненчев обаче твърди, че предложението е на НЗОК, като причината за въвеждането на лимита била, че здравната каса се сблъсквала със случаи, при които един фармацевт за няколко дни обработвал по 1000 рецепти.”
 
В коментарен материал по случая Капитал Daily пише: „В България няколко гилдии от години имат толкова силно лоби, че успешно прокарват всякакви професионални ограничения, които да им гарантират живот без конкуренция. Капсулирането и преференциите, като минимални цени например, са видими при нотариуси, архитекти, експерт-счетоводители и т.н. Но ако има шампионат по най-силен лобизъм, то професионалната организация на фармацевтите е абсолютният лидер.” Изданието припомня: „Дотук те си бяха гарантирали за кратко, че собственик на аптека може да е само и единствено един от тях. Без да има каквато и да било връзка между това кой държи дяловете на едно търговско дружество и наличието на фармацевти, които да обслужват професионално клиентите. Второто ограничение е пак абсурдно - един собственик може да има максимум четири аптеки. Отново липсва каквато и да било икономическа логика за бройката. После успяха да изгонят всички други служители от аптеките и сега дори чаят и червилото в обектите могат да се продават единствено от фармацевти.”
 
Според публикацията, лимитът за обработка на осем рецепти би нанесъл няколко вреди, сред които разхождането на пациенти между аптеките, или пък плащането на по-високи цени за лекарствата, защото аптеката е наела повече фармацевти. „За самата аптека загубите също са ясни - или ще пропуснат клиенти, или ще имат нови разходи. "Глобата" за превишена скорост е точно за аптеките, които така са организирали работата си, че ефективно да обслужват клиентите си”, посочва материалът.
 
„Сега” ни припомня един от проблемите на пациента – пренебрегването на волята му. Вестникът дава няколко примера – липса на здравно пълномощно, липса на информация за бременната дали дадено лечение крие риск за нероденото й бебе, незачитане нежеланието на болен да се лекува.
 
„Към днешна дата е невъзможно, но си представете, че докато сте здрави, можете да упълномощите свой приятел, който да взема решения вместо вас, ако настъпи момент, в който няма да сте в състояние сами да го направите. Особено ако не искате роднините ви да вземат тези решения”, дава пример вестникът за пълномощното.
 
За случая с бременна жена публикацията обяснява: „. От юридическа гледна точка тя е единственият пациент по време на бременността, което значи, че целта на лекарите е тя да бъде спасена. За евентуални увреждания на детето, за които бременната жена не е била информирана, отговорността обаче се поема от съответния лекар и лечебното заведение.”
 
За нежелаещия лечение: „Случва се болен от рак да заяви, че не желае лечение и иска да умре. Роднините му обаче настояват да се лекува. Ако лечението е животоспасяващо, пациентът ще бъде лекуван. Това може да бъде наложено и от ръководителя на лечебното заведение. Юристите посочват казуса като често срещано нарушение на волята на пациента.”
 
Четвъртият казус, посочен в публикацията, е – бъдещ донор или пациент за спасяване. „За да бъде успешна една трансплантация, трябва да се действа светкавично - забавянето повече от 10 минути се оказва прекалено дълго и би довело до загуба на органите. Мерките за съхраняването им се предприемат веднага след установяване на мозъчна смърт. Най-голямото опасение на пациентите и техните роднини обаче е, че може да се даде приоритет на задачата по съхраняване на органите за трансплантация пред усилията за спасяване на живота му. Той ще размие границата на смъртта и може да засегне личната неприкосновеност на пациента”, пише вестникът и уточнява, че според юристи множество проблеми могат да бъдат разрешени с промяна на закона, която да позволи на пациентите да си търсят правата, както и да се осъществява контрол върху лекарите.