zdrave.net, Бойко Бонев

 

168 стопанства и фирми в България притежават сертификат за производство и търговия с биопродукти. На пазара обаче има много повече, които претендират напълно неоснователно че произвеждат биологични и екологично чисти храни. За това алармира изпълнителният директор на Българската национална асоциация на потребителите Богомил Николов. Той припомни, че в Европа има строги правила, отнасящи се за производството на биопродукти, а в България нормативна уредба по този въпрос има от 2001 г.

Според наредбите за етикетиране на храните биопродуктите могат да бъдат обозначавани по три начина – чрез надпис на етикета, че продуктът е сертифициран, чрез надписи, в които присъстват термините биологичен, екологичен, био и еко и чрез специфичен знак за биоземеделие. Това автоматично означава, че продуктите, които нямат нужния сертификат не могат да използват посочената терминология и означения.

Богомил Николов отбеляза, че в момента организацията му провежда мониторинг на пазара и са открили 31 фирми, които представят неправомерно своите продукти като биологични или екологични. Проблем е също така, че има и фирми, които имат в своето наименование термините „био” и „еко” без да имат сертификат за това. Това само по себе си не е забранено, но нарушение в случая е факта, че те акцентират на тези термини чрез графичен дизайн. По тази начин те заблуждават клиентите. Думите му бяха подкрепени от представителя на Комисията за защита на потребителите Деян Макьов, който коментира, че дейността на т.нар. производители на „фалшиви биохрани” се счита по силата на закона за нелоялна конкуренция, защото представлява заблуждаваща реклама.

Изпратили сме писма на всички фирми, в които обясняваме ситуацията и се надяваме в резултат на тяхната добронамереност, те да променят начина си на етикетиране на своите продукти. Ако това не стане до един месец, възнамеряваме да сезираме контролните органи, за извършваните от тях нарушения, заяви Николов. От асоциацията дори са готови да стигнат и по-далеч – да уведомят еврокомисаря Меглена Кунева за проблема. Като видове продукти, които са етикетирани неправомерно Николов посочи ориз, леща, боб, кисело мляко, стафиди, мюсли, кашкавал и оцет. Той добави, че в момента асоциацията му провежда информационна кампания сред гражданите как да различават фалшивите биохрани от истинските

Управителят на фондация „Биоселена” д-р Стоилко Апостолов обясни, че един продукт е биологично и екологично чист, когато при неговото производство не са използвани изкуствени торове и хербициди, а почвата, върху която са отгледани не е замърсена. Не се употребяват и пестициди, като за борба с различните растителни заболявания се използват единствено син камък и сяра. Апостолов коментира, че така отгледаните храни са поскъпи с около 20-30% от обикновените, но за сметка на това са значително по здравословни. Биоземеделеието гарантира един добър здравен статус на населението и поради тази причина е необходимо да се прекрати нелоялната конкуренция на „фалшивите биохрани”.