Прегледът на мястото на България в осем международни класации рисува тъжна картина за страната. Това показва четвъртото изследване на ИПИ „България в международните класации 2012 г." Въпреки че повечето оценки се подобряват, позицията в повечето класации се влошава. С други думи. реформи има, но те са толкова бавни и половинчати, че другите страни изпреварват България. Докато у нас кризата е оправдание,в други страни тя е стимул за промени и възможност за развитие.

Освен кризата други популярни оправдания на управляващите в България са тежкото наследство и предстоящите парламентарни избори. Първото най-вече визираше неразплатените сметки, които това правителство наследи. Второто изхождаше от разпространеното разбиране, че реформите са нещо лошо и се правят в началото на мандата, за да може до следващите избори горчивият вкус от тях да е изчезнал. На практика обаче и двете са несъстоятелни,както се видя от повечето парламентарни избори в страните от Европейския съюз през 2010-2012 г.Високи доходи

Кризата и ЕС

Докато южните страни се жалваха от тежкия удар, който кризата нанесе на икономиките им, северните им съседи всякак се опитваха да се справят с последствията от нея, понякога и с доста радикални мерки. Резултатите от различните подходи ясно се виждат както в позицията на страните в отделните класации,така и от предпочитанията на електората в тези страни. През 2011 г. предходното правителство в Португалия загуби изборите, в Испания се състояха предсрочни избори, а в Италия е назначено служебно правителство. През тази година във Франция изборите също доведоха до смяна на президента и правителството.

Картината на север е доста по-различна.

През 2010 г. служебното

правителство в Чехия е заменено с реформаторско такова, през 2011 г. в Полша за първи път от 1989-а година управляващите печелят втори мандат, преизбрани са и правителствата в Естония и Холандия. Резултатите противоречат на интуицията, че хората не искат реформи, а показват по-скоро стремеж към такива. Това не е изненадващо, тъй като в периода 2008-2011 г. страни като Полша се развиват значително по-добре в сравнение с такива като Италия.

Кризата и България

През последните години управляващите в България се характеризират с реакционно и инертно поведение - да стабилизират положението, докато премине кризата. Същевременно много от останалите страни в ЕС се възползват от ситуацията. Резултатът е следният -България влошава позицията си в шест от осемте разгледани класации в сравнение с останалите страни от ЕС. Подобрение има единствено при защитата на правото на собственост (до предпоследното 26-о място), а позицията ни в класацията за човешко развитие остава непроменена - отново сме на опашката. В резултат на това бленуваната „конвергенция", т.е. намаляване на разликата с богатите страни в ЕС, на практика е замръзнала, тъй като в периода 2008-2011 г. страната се доближава с едва 1 процентен пункт до средните доходи в ЕС.

На фона на тези резултати не е изненадващо, че към октомври 2012 г. обществената подкрепа за кабинета е едва 18% по данни на „Алфа Рисърч".

От какво се нуждае страната?

Международните изследвания показват пряка връзка между икономическата свобода и правото на собственост в една страна и благосъстоянието на живеещите в нея. Колкото по-на-пред в класациите се на-

мира България, толкова по-високи инвестиции, доходи и икономически растеж ще има. В изследването от 2012 г. са предложени 84 препоръки в 8 икономически области, които целят именно това - подобряване на позицията на страната в международните класации и повишаване качеството на живот и доходите на населението.

За да се насърчи предприемачеството, не са нужни субсидии или държавата да изплаща осигуровките на заетите. Просто трябва държавата да спре да се опитва да наложи равенство и да осигури благоденствие за едни за сметка на други, а да отдава повече внимание на основните си задължения -осигуряване на ред, сигурност и справедливост. Частният сектор трябва да е уверен, че неговата собственост е добре защитена

администрацията да работи в негова полза, а не да му пречи; предприе-мачът трябва да има право сам да определя договорните си отношения както с партньори, така и с наетите от него лица; при неизпълнение на договор той да разчита на ефективна защита на своите права по съдебен път.

Не е ясно защо се приемат и променят многократно нормативни актове. Всяка година управляващите въвеждат нови и променят стари закони, наредби,тарифи и др., без обаче да приложат аргументи за нуждата от новото законодателство. По този начин се създават условия за правни абсурди, чието решение варира от връщане на предходния вариант, през въвеждане на нова разпоредба, до най-лошия вариант - отмяна на текста от Конституционния съд. Един такъв пример е забраната за тютюнопушене в заведения, която беше въведена в началото на лятото, а веднага след края на сезона в парламента се появи предложение за отмяната й. Друг такъв пример са решенията на Конституционния съд, като например това по трансфера на 100 млн. лв. от НЗОК  към Министерството на здравеопазването през тази година.

Прегледът на законодателния процес показва редица обезпокоителни характеристики: - Липсват ясни аргументи, които налагат въвеждането на нов или изменението на съществуващ нормативен акт;

Липсва предвиди-мост за бъдещите политики заради честа промяна на нормативната уредба;

Липсват ефективни и навременни обществени консултации; - Увеличава се зависимостта от административни решения, а оттам се насърчава и корупцията.

За да се избегнат тези, а и редица други негативни ефекти, не са нужни нови изисквания, наредби и закони, защото такива има достатъчно. Нужно е единствено спазването им. Такива са Законът за нормативните актове и Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и Устройственият правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Ако администрацията не е способна да се справи с подобни изисквания, то е нужно създаване на звено за по-добро регулиране, например към Министерския съвет, което да провежда обучения и контрол

за прилагането на реална оценка на въздействието от въвеждането на нови или промяната на съществуващи нормативни документи. Достатъчни са някои мерки, посредством които ще се изкачим в международните класации:  Образование:

Заместване на част от сегашната държавна субсидия за университетите с финансиране на проектна база; - Въвеждане на ваучерна система при финансирането на начално, основно и средно образование. Така родителите ще имат реален избор къде да учат

децата им - в държавни или в частни училища. Пазар на труда:

- Отменяне на правомощието на министъра на труда и социалната политика да разпростира административно колективни трудови договори над предприятия в даден сектор; - Облекчаване на административните условия за полагане на извънреден и нощен труд - например ограничението за максималния брой часове извънреден/нощен труд на седмица, както и на лицата, които могат да полагат такъв вид труд;

Освобождаване на свободните професии като адвокати, нотариуси, инженери, архитекти, одитори, фармацевти. Такива например са ограниченията за цени и реклама, териториални и географски ограничения или такива на входа на професията -изпити, възраст, опит и т.н.;

Насочване на субсидираната заетост на хората с увреждания към работа в обичайна, а не в специализирана среда.

Социална и здравна система:

Въвеждане на избор за работещите -да се осигуряват в държавна пенсионна/ здравна система или в лична сметка в частен фонд. Бизнес среда:

Премахване на повечето данъчни преференции;

Намаление и уеднаквяване на всички държавно и местно наложени такси, чиято стойност трябва да покрива единствено разходите за предоставяне на услугата и не трябва да генерира печалба;

Прехвърляне на някои преки данъци като приход и администриране към общините;

Значително подобряване на процедурата по несъстоятелност, която ще понижи времето, за което една фирма фалира, и възвръщаемостта на нейните кредитори;

Ускорено довършване на кадастралната карта и кадастралните регистри в България (през 2012 г. покритието е около 18% от територията на страната).