Една пета от лекарствата, които пием, са оригинални

Една пета от лекарствата, които пием, са оригинални

В България всяка година нараства употребата на лекарства под патент, като към средата на 2010 г. общият им пазарен дял е достигнал 20%. Това съобщи директорът на IMS Health България Кунчо Трифонов по време на семинар, посветен на фармацевтичния пазар и лекарствената политика в България. Той обясни, че до 1989 г. в България лекарствата под патент са заемали под 1% от пазара, а масово са се употребявали генерични лекарства. През следващите 20 години тяхната употреба у нас е нараствала плавно с по един процент. Тринфонов коментира, че това не е нещо необичайно и е тенденция, наблюдавана във всички страни от бившия социалистически блок.

Проучване на IMS Health България е показало, че към средата на 2010 г. генеричните лекарства имат ръст в пазарния си дял спрямо същия период за 2009 г. само като стойност, но не и като опаковки. В същото време медикаментите под патент са отбелязали ръст и в продажбата на опаковки, и като стойност.

Директорът на ARPharM Деян Денев коментира, че през 2009 г. делът на лекарствата под патент е бил 18%, което прави около 45 млн. броя продадени опаковки. През същата година са били продадени и 203 млн. опаковки на генерични медикаменти. Като стойност обаче лекарствата под патент са държали през миналата година 45% от пазара, което прави 793 млн. лв. Продадените генерични медикаменти са били на стойност 925 млн. лв. Той обясни, че тези дялове вече достигат до средните за развитите страни.

Според данните за пазара на генеричните лекарства на IMS Health, MIDAS и Marker Segmentation, за 2009 г. пазарният им дял в САЩ е 65% като брой опаковки, в Германия е 63%, във Великобритания е 59%, във Франция – 40%, в Испания и Италия около 30%. В Япония пък е едва 14%. „Средният дял на генеричните лекарства за развитите страни като опаковки е около 30%. В България имаме почти 85% употреба на генерици като опаковки и 52% като стойност. Причините цифрите за страната ни да са такива са комплексни. Тази индустрия, която е била преди в България, си има сериозни позиции и си ги запазва. Нормално е хората да знаят старите генерични лекарства и да си ги употребяват. Лекарите ги изписват, защото уважават генеричните продукти. Държавата ни е бедна – това също има значение. Касата използва вътрешно рефериране, което също има значение. Това стимулира употребата на генеричния продукт, защото генеричния продукт значи най-малкото плащане”, коментира Денев.

Деян Денев обясни, че създаването на едно лекарство под патент е изключително дълъг, сложен и скъп процес, който продължава около 15 години от първоначалното проучване до пускането му на пазара. Проучванията започват с изследването на около 3000 до 10 000 молекули, като техния брой намалява в различните етапи на работа по създаването на медикамента. Така например при етапа преди клинични изпитвания върху животни използваните молекули са 10-20, а преди следващия етап, който е изпитвания върху хора – 5-10. В края на процеса остава само една молекула, която се използва за лечението.

Денев обясни, че в същото време патентът за едно оригинално лекарство се взима в началото на процеса и продължава 20 години плюс пет години допълнителна защита. От тези 25 години първите 15 преминават в проучвания и няма продажби. Така излиза, че монополното положение на оригиналния продукт на фармацевтичния пазар трае не повече от 10 години. След изтичането на патента молекулата може да се копира от производителите на генерични лекарства. Те инвестират в това около 2 млн. евро. Денев обясни, че сумата е такава, защото генерикът ползва данните на оригинала. „Единственото, което прави генеричната компания, е да събере известен брой доброволци, които да пият хапчето и да се проследява в техните тъкани дали то постига същата концентрация като оригинала. Не се следи за ефект и безопасност, защото ефектът и безопасността ги е доказал оригиналът. Така че инвестицията е ниска”, каза той.

Денев напомни, че иновационните фармацевтични компании непрекъснато създават нови и нови молекули при лечението на определени заболявания. Така може да се окаже, че в употреба е пусната нова молекула, само 10-20 години след създаването на „старата”. „Фармацията е един динамичен сектор. Да вземем за пример онкологията. В момента там има молекули отпреди 20-30 години, които дават страшно много странични ефекти, защото атакуват както болните, така и здравите сектори. По-новите молекули атакуват в повечето случаи само болните клетки и това щади организма”, обясни Денев. Той добави, че в този смисъл е възможно някои генерици да използват „остарели” молекули. „Това обаче не означава, че старата молекула е лоша, напротив – тя си действа. Просто новата иновация носи по-нови и по-добри неща. Когато се появи един генерик, той трябва да е идентичен като молекула и да носи спестяване на обществените разходи. Избор на пациента и на неговия лекар е дали да пие оригиналният продукт или генерика. Важно е обаче да се знае, че не бива молекули с изтекъл преди 30 години патент за лечение на рак например, да се смесват с молекули, които са достижение на медицината от последните пет години, да се казва, че са все за лечение на рак на гърдата и че за тях ще се плаща една и съща стойност от НЗОК”, каза Денев. Той напомни, че в момента касата заплаща една и съща стойност за лекарства с една и съща молекула. „Това е правилният подход, но за съжаление в България се говори за групирането на различни активни субстанции. Така една молекула от преди 30 г. може да попадне в група с молекула от преди 5 г. Едната струва 5 лв. , а другата 50 лв., обаче касата плаща 2,50 лв. и за двете. Вместо да плаща както е в Европа на процент – 2,50 лв. и 25 лв., което е 50% от цената на двете лекарства. Ако се групират продукти, това трябва да става само по данни, събрани от контролирани клинични изпитвания, при които се вижда, че терапевтичния резултат е един и същ”, заяви Денев.

zdrave.net