Цената на лечение и лекарство невинаги съвпадат

Цената на лечение и лекарство невинаги съвпадат

Буквално в следващите няколко дни ще стане ясен съставът на Комисията по позитивния лекарствен списък към Министерския съвет, която ще трябва да определи кои медикаменти да се плащат с публични средства и в какъв процент. За първи път листата ще е едновременно и реимбурсна, т.е. това ще са лекарствата, които ще се покриват от здравната каса, министерството и болниците. На практика всички фармацевтични фирми искат техните продукти да влязат в списъка, защото това е един сигурен пазар - публичните средства за тази година са над 400 млн. лв. Затова е редно процедурите да са напълно прозрачни и да няма съмнения за лобиране и корупция.

Във всички цивилизовани страни в света, за да се използват рационално средствата за медикаменти, се правят икономически анализи на лекарствената терапия. Основната цел е да се намалят разходите за лечение при запазване и подобряване на здравното състояние на нацията. За анализите се използват методите на фармакоикономиката, която отчита отношението между полза, риск и стойност на лечението. На базата на тези анализи се оценява дали цялостното въздействие, качество и безопасност на едно лекарство си струва цената при конкретната ситуация. Според експертите е необходимо политиците и чиновниците, които вземат държавнически решения, да използват фармакоикономиката за осигуряване на по-добро и ефективно лечение на гражданите при икономически разумно изразходване на принципно ограничените ресурси. Защото парите за здравеопазване и за медикаменти никога не стигат, дори и в най-богатите страни.

Точните разчети спестяват средства

Фармакоикономическите анализи могат да спестят 10-20% от публичните разходи за лекарства, което на практика означава повече медикаменти и повече излекувани хора, обясни проф. Витан Влахов, почетен председател на Българското дружество по клинична фармакология и терапия. По думите му лекарствената политика в крайна сметка е фармакоикономика, защото, когато става въпрос за медицина, стойността на лечението никога не е равна на цената на лекарството. В някои случаи най-евтините препарати могат да доведат до усложнения и оттам цялостното лечение да стане много по-скъпо. "Гентамицинът е евтин антибиотик, но той в 15% от случаите предизвиква бъбречна недостатъчност, която от своя страна се лекува трудно и скъпо. Да не говорим, че може да се стигне до инвалидизиране на пациента и държавата ще трябва да даде още допълнителни средства за този човек", каза Влахов. В същото време, ако две лекарства имат еднакъв ефект, разбира се, че е по-добре да се плати по-евтиното.

Изпълнителният директор на Сдружението на българските фармацевтични производители Росен Казаков също смята, че специалистите, които ще бъдат избрани в Комисията за позитивния списък, трябва да имат експертни познания в областта на фармакоикономиката и клиничната фармакология. Според него ползата от фармакоикономическите методи е, че по този начин ще бъдат подбрани лекарства, които са едновременно максимално ефикасни от терапевтична гледна точка и максимално икономични от гледна точка на съпътстващите разходи за дадената лекарствена терапия, в това число и цена на лекарствен продукт.

Популярните примери за това как работи фармакоикономиката са много

Фармакоикономическите анализи могат да спестят 10-20% от публичните разходи за лекарства

Един огромен проблем в света е пушенето. Според световната статистика 70% от пушачите искат да се откажат от цигарите, като 41% от тях опитват реално и само 4% успяват. Останалите се връщат към тютюна в следващите 6 до 12 месеца. "В момента у нас се лансира нов скъп препарат за отказване от цигарите, но дава добри резултати. Затова би трябвало да се направи анализ дали плащането му от здравната каса няма да излезе по-евтино от лечението на белодробните заболявания, инфарктите и инсултите през следващите години", обясни професорът. По подобен начин стои и проблемът с модерните подходи за лечение на свръхтеглото. Разбира се, става въпрос за удължаване на живота, когато всичко друго е изчерпано. "Кое е по-евтино - да се даде едно съвременно лекарство, което да помогне, или да лекуваме всички усложнения от повишеното тегло? А ние не можем да оставим човек, когато направи инфаркт", обяснява Влахов. Всичко това е част от фармакоикономиката и трябва да се вземе предвид при подготовката на списъка. Досега при договарянето на лекарствата на здравната каса основният фактор бяха цената и количеството хапчета, които могат да се купят. Време е вече да се мисли и за допълнителните средства, които се калкулират в стойността на препаратите - престой в болницата, заплати за медиците, лекуване на усложнения и т.н.

Новата философия вече завладява света

Във Великобритания има специален институт - National institute of clinicall excellans. Той се занимава с фармакоикономическа оценка на всички нови препарати и съветва правителството за какво да си дава парите. Подобен институт е основан и в Германия. През 2005 г. Световната здравна организация е направила у нас курс по фармакоикономика с помощта на Министерството на здравеопазването и участието на водещи специалисти. Проблемът според професора обаче е, че данните за европейските страни не могат да се пренасят автоматично за друга държава. Защото материалните условия са други, престоят в болниците и заплатите на лекарите - също. Фармакоикономиката е строго национален проблем, смята Влахов. Колко струва да не работи един човек в продължение на месец във всяка страна е различно. А ние нямаме икономически разработки за България. "Има отделни български проучвания по отношение на лечението на някои болести и специалисти в тях. Шефът на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Емил Христов също е голям застъпник на фармакоикономиката, но у нас специалистите са не повече 10-15 души", обясни Влахов. Според него в България също трябва да се открие институт за фармакоикономически решения.

dnevnik.bg