Интервю Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки

С 13% се увеличава стойността на продажбите на лекарства през 2010 г., като ръстът е основно заради държавно финансираните медикаменти

- Господин Костов, как приключи финансовата 2010 г. за аптеките?

- На фона на останалите сфери в икономиката фармацевтичният бизнес се развива сравнително устойчиво. Пазарът на дребно с лекарства отбелязва, макар и невисок ръст, който е около 12 или 13% в стойностно отношение. Почти няма ръст обаче в броя на опаковките. Този ръст не ни радва особено, защото той е предизвикан от държавно финансирания пазар. Тоест отбелязва се повишение на продажбите на лекарства, които се реимбурсират. Това са медикаменти, които носят само разходи на аптеката и нямат надценка.

Кризата засегна в по-голяма степен други сегменти на пазара, като хранителните добавки, които не отбелязват ръст в брой опаковки и в стойностно отношение. Лекарствата без лекарско предписание имат около 8% повишение на продажбите в стойностно отношение. В сферата на козметиката кризата засегна най-високо позиционираните ценови сегменти. Има ясно преминаване от по-скъпи към среден клас продукти.

- Казвате, че ръстът на пазара е предизвикан от държавно финансирания пазар, здравната каса обаче забави необичайно много парите на аптеките в края на 2010 г. Имате ли гаранции, че те ще ви бъдат изплатени изцяло и кога?

- Националната здравноосигурителна каса вече е превела 32 млн. лв. на регионалните каса, така че те трябва днес да достигнат до нас (бел. ред. - 13 януари). Тя ни дължи суми за още един период, което е половината от това, което вече е превела. Тоест НЗОК трябва да ни изплати още над 15 милиона лева.

- Има ли аптеки, които са фалирали през 2010 г.?

- Има затварящи аптеки и такива, които тепърва се откриват. Пазарът се преструктурира. Затварят обикновено малки и средно големи аптеки, които не отговарят на изискванията на пазара. Откриват се по-големи, сравнително модерни аптеки, с по-широко портфолио, които предоставят повече услуги на пациентите. Има ясна тенденция към намаляване броя на аптеките у нас. Това не бива да ни притеснява, защото по-големите аптеки, макар и малко на брой, обслужват повече хора. Стремежът е услугата да се подобрява, клиентът да получава повече. Аптеките у нас в момента са малко над 3700.

- Как ще се отрази на аптеките в страната преминаването на част от скъпоструващите лекарства към НЗОК?

- Това би затруднило много аптеките, защото означава увеличаване на пазара, който ги натоварва. Това ще изисква още повече оборотни средства, с които повечето аптеки не разполагат. Ще ги направи още по-зависими от здравната каса. Ако тя плаща дължимите суми навреме, няма да има проблем. Ако плащанията се забавят дори и с малко, това ще рефлектира върху работата на аптеките. По договор в момента парите, превеждани ни от НЗОК, може да се забавят 30 работни дни. Последния път обаче касата забави плащанията си с повече от месец над нормалното, което имаше негативен резултат. Реално това спря много аптеки да работят със здравната каса.

- Имате ли гаранции, че клаузата в Наредба 28, която забранява нефармацевти да работят в приемните помещения на аптеките, ще бъде отменена?

- Наредбата беше морално остаряла още по време на създаването си през 2008 п Преписани са текстове от 60-те години на миналия век. За нас е абсолютно неморално да бъде забранено в аптеките да работи технически персонал, който върши голяма част от работата. Съвременните аптеки изискват хора с всякаква квалификация. Не е нормално охранителите или чистачките да бъдат фармацевти. Това е ненужен разход на обществен ресурс и води до оскъпява-не за крайния потребител. Това изискване в наредбата влошава услугата, защото задължава фармацевтите да се занимават с работа, която не попада в длъжностната им характеристика.

Тези текстове са създадени, за да обслужват интересите на съсловната организация и противоречат на обществените. Накратко, Наредба 28 изисква цялостна преработка. Същото трябва да се случи и със закона за лекарствените продукти в частта, която се отнася до реда на функциониране на аптеките. В тези нормативни документи има много противоречиви и взаимноизключващи се текстове.

- Кои са противоречащите си текстове?

- Това, че наредбата ограничава работата на нефармацевти в приемните помещения на аптеките, противоречи на закона за лекарствените продукти. Той не прави разлика между приемно и друго помещение на аптеките. Нормативният акт забранява на нефармацевтите да работят във всички части на аптеката. Ако ние сигнализираме за това във ВАС, този член от закона ще падне. Не искаме да правим това. Изчакваме, защото имаме гаранции от здравното министерство, че ще бъде създадена работна група, която ще отстрани всички проблеми наведнъж.

- В момента обаче съществува тази забрана нефармацевтите да не работят в приемните помещения на аптеките.

- Да, така е. Контролните органи веднага започнаха да ни притесняват и да настояват да освободим тези хора.

- Вие направихте ли го?

- Аз не мога да ги съкратя, защото те са необходими.

Твърдо съм убеден, че тази наредба ще бъде променена. Тя е безсмислена и вредна. Част от колегите вече са освободили персонала си, защото, ако не го направят, глобата е в рамките на 1000 лв.

- С каква цел се прави всичко това?

- Основната цел на съсловната организация е създаването на изкуствен дефицит на магистър-фармацевти. Като се съкратят нефармацевтите, на тяхното място ще трябва да бъдат назначени фармацевти. Те в момента не достигат. Така ще се наложи да им се увеличат заплатите. Дългосрочната цел е да се отстранят помощник-фар-мацевтите, защото според Българския фармацевтичен съюз (БФС) те трябва да се занимават с техническата работа. Късогледо съсловната организация гледа на бакалаврите фармацевти като на конкуренция.

В момента БФС лобира чл. 222, който се отнасяше до собствеността на аптеките, отново да влезе в сила. Той бе обявен за противоконституционен. КЗК излезе със становище, че този член противоречи на свободната конкуренция, заради което пък ЕК заведе дело срещу България. Въпреки това съсловната организация настоява той да бъде възстановен. Тоест БФС иска отново право на собственост върху аптеките да имат само магистър-фармацевтите.

- В момента съществува изискването един собственик да притежава до 4 аптеки, нали така?

- Да, и той може да е всеки. Точно това ограничение за собственост само върху 4 аптеки е поводът да бъде продължено делото срещу България по нарушение на общностното право. ЕК настоява за неговото премахване.

***

Визитка

- Николай Костов е магистър-фармацевт.

- Той е собственик на една от най-големите вериги аптеки - "Ремедиум".

- Тя включва общо шест аптеки, които се намират в София.

- Костов е и председател на създадената през 2007 г- Асоциация на собствениците на аптеки.

- Към момента членовете на асоциацията са 119.

 Източник: в. "Пари"