ЗдравеопазванеВ националната здравна стратегия липсва систематизирана последователност, която да бъде лесно превъплътена в законодателството. Това каза депутатът от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова по време на днешното заседание на парламентарната здравна комисия, на което се дебатира документа. Тя отбелязва, че в различни раздели се откриват едни и същи цели и приоритети. Според нея проблем е, че финансовата рамка на стратегията е изключително скромна. „Освен средствата, които се предвиждат от Европейския съюз, средствата, които ще се използват до 2020 г. от обществения фонд и Министерството на здравеопазването ще са не повече от 4 млрд. лв. Знаем отсега, че това е изключително недостатъчно предвид развитието на технологиите и лекарствената терапия. Това ни поставя в трудни и тесни граници”, коментира тя. Д-р Дариткова отбеляза, че в документа има редица неща, които най-вероятно няма да се случат. Като такива тя посочи увеличаването на здравната вноска за децата и въвеждането на доплащането в болничната помощ. Според нея не е ясно и какво точно се влага в понятие като „защитени болници”.

 

Критики към стратегията за пореден път отправиха и от Българския лекарски съюз. Зам.- председателят на УС д-р Юлиян Йорданов отбеляза, че в стратегията са пропуснати три важни теми. Първата е проблемът с намаляващия брой на населението в България, втората – застаряването на нацията, а третата – проблемът с нарастващия брой на неосигурени лица, заради неравенството в социалния им статус. Той за пореден път каза, че в планът за действие няма яснота какви ще са отделните суми за постигане на набелязаните цели и че в стратегията липсва визия как ще изглежда здравеопазването през 2020 г.

Зам.- министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков каза, че е съгласен с много от отправените забележки. Той обаче отбеляза, че стратегията има за цел да начертае основните насоки на реформата и че в нея не може да бъде включено всичко. Д-р Пенков напомни, че документът е правен по спешност, защото неговото наличие е условие за сключване на договора за партньорство с Европейската комисия. „В нея бяха заложени цели и приоритети, които да покажем пред Европа и Народното събрание, като се надяваме, че ще се преборим за външно европейско финансиране, с което да решим част от приоритетите, които сме дали”, каза той. Д-р Пенков също така съобщи, че в момента се водят преговори с Европейската комисия и вчера се е приело, че здравеопазването става подприоритет в приоритетна ос 1. „Имахме много сериозни разговори с експертите в Брюксел и те много внимателно прегледаха този документ. Главна дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите” изцяло подкрепи стратегията, политиките и мерките в нея и казаха, че те отговарят на общите принципи,  по които се движи Европа. Имаше известни забележки от страна на Главна дирекция „Регионална политика”, които казаха, че сме си поставили твърде амбициозни задачи. Те помолиха да свържем тези задачи с конкретните оперативни програми и да ги подредим по приоритети”, разказа зам.- министърът.

Съветникът на министъра на здравеопазването проф. Любомир Иванов каза, че България е четвъртата страна в Европа, която има национална здравна стратегия. Той отправи молба към депутатите да кажат по една добра дума пред евродепутатите, излъчени от различните партии, за да защитят те финансовите искания на България в договора за партньорство с ЕК. По отношение на финансирането до 2020 г. той отбеляза, че има финансов план, който е стъпил на прогнози на БАН за финансите и бюджета на цялата страна и какво реално може да бъде отделено за здравеопазване. Експертът добави, че има предложение всяка година МЗ да прави разчети и въз основа на тях БВП за здраве да се увеличава с около 0,2% спрямо миналогодишния бюджет. Това би трябвало да доведе до нарастване до 5,4% от БВП през 2020 г.