Био ЛекарстваДнес биотехнологичните лекарства представляват приблизително 20% от всички лекарствени продукти на фармацевтичния пазар и делът им непрекъснато нараства. Ако през 1996 г. клиничната медицина е можела да разчита на 30 биотехнологични лекарствени продукта, то през 2005 г. техният брой е бил утроен и медиците са имали на разположение повече от 90 такива медикамента, а днес те са вече стотици. Според експерти  4 от всеки 5 нови терапии, които са в процес на разработване през последните 3 години се базират на биотехнологични открития или използват биотехнологичен инструментариум. Повече от 300 биотехнологични медикамента са в клинична употреба, разрешени от регулаторните органи, а в процес на клинични изпитвания са повече от 900 нови молекули медикамента с приложение при над 200 заболявания. За последните 4 десетилетия. Тези данни бяха представени днес на пресконференция в столицата по повод откриването на научна конференция, посветена на развитието на биотехнологиите и новите възможности за лечение в ключови терапевтични области – онкология, хематология, нефрология, ревматология, кардиология, ендокринология.

Експерти в областта на биотехнологиите, медици от различни специалности, анализатори, работещи в областта на фармакоикономиката и здравните технологии (HTA) ще търсят отговор на въпроси, свързани с бъдещето на иновативните биотехнологични лекарства и пътищата за улесняване достъпа на пациентите до тях, посочиха организаторите на проявата от Съюза на българските медицински специалисти (СБМС) и Амджен - България. Една от основните теми ще бъде обсъждането на прогнози, свързани с поведението на регулаторните агенции и  реимбурсиращите институции в условията на интензивно навлизане на множество нови лекарствени продукти, създадени по биотехнологичен път, които са с висока цена, но същевременно имат значително по-добра ефективност, и то при заболявания, считани доскоро за проблемни и трудно поддаващи се на лечение с познатите средства. Предстои още в недалечно бъдеще да се убедим във възможностите на нови групи моноклонални антитела, на малките молекули, пептидите, фузионните протеини и имунотерапевтиците, посочиха специалистите. Те поясниха, че персонализираните терапии ще навлизат все по-успешно в практиката, като една от причините за това е нарастващият брой предиктивни биомаркери, идентифицирани и въведени също в резултат на многобройни биотехнологични проучвания. Пример за това е откриването на втори генетичен маркер за колоректален карцином, един от най-разпространените злокачествени тумори днес.   

„Биотехнологиите са бъдещето на медицината и ние трябва да сме подготвени за това – и като знания, и като нагласа.”, подчерта пред медиите нефрологът проф. Емил Паскалев и даде пример от своята област за надеждите, които се възлагат на разработването на успешни модели за регенериране на бъбречна тъкан със стволови клетки и за установяване на гените, отговорни за отхвърляне на бъбречния трансплант. „Най-драматичните промени в онкохематологията и лечението на солидните тумори през последните години се дължат на биотехнологиите и този процес продължава да се развива с главоломна бързина. Благодарение на тези нововъведения много заболявания от фатално протичащи преминаха в групата на хроничните, като новите терапии дадоха възможност пациентите да поддържат много добро качество на живот и практически да се върнат пълноценно в обичайната си семейна и трудова среда.”, посочи хематологът проф. Георги Михайлов. „Въвеждането на високодозовите режими, колони-стимулиращите фактори, трансплантацията на стволови клетки, таргетните лечения са все постижения, които отвориха нови перспективи пред нашите болни. Сега вървим по пътя на индивидуализиране на лечението чрез биомаркери, което води до свръхстратифициране на потоците пациенти, а това несъмнено води до максимално добър лечебен ефект за всеки един от тях.”, очерта перспективите в своята област проф. Михайлов.

От 4 години българските лекари участват в клиничната програма на Амджен заедно с медици от всички други европейски страни, бе съобщено още на пресконференцията. Новите насоки, в които се работи по тази програма са възможностите за приложение на биотехнологични медикаменти при заболявания на костите, на сърдечно-съдовата система, при нарушения в мастната обмяна, при  бронхиална астма и други белодробни болести, при заболявания на централната нервна система.