Австрийската камара на фармацевтите подкрепи въведения в България принцип „един фармацевт – една аптека”

zdrave.net

Австрийската камара на фармацевтите подкрепи въведения в България принцип „един фармацевт – една аптека”

Президентът на Австрийската камара на фармацевтите изпрати официални писма до председателя на Народното събрание и министъра по европейските въпроси в подкрепа на позицията на Българския фармацевтичен съюз, защитаваща принципа „един фармацевт – една аптека”. Това съобщиха от БФС.  Според изследване на Австрийския институт по здравеопазване, отхвърлянето на принципа „един фармацевт – една аптека” в някои европейски страни е довело до вертикална интеграция на пазара, създаване на монополи и ограничаване на конкуренцията.

Опитите да се осуети влизането в сила на принципа „един фармацевт – една аптека” в България предизвикаха реакцията на фармацевтичната общност в Европа. Причината за изразеното безпокойство е, че в Народното събрание беше прокарано необосновано голямо удължаване на гратисния период за въвеждане на етичния модел на собственост върху аптеките. Принципът, известен като „един фармацевт – една аптека”, предвижда аптеки да могат да се откриват само от фармацевти и всеки от тях да може да притежава само по един обект.

След  Италианския фармацевтичен съюз своята категорична подкрепа за въвеждането на това изискване в България изрази и Австрийската камара на фармацевтите. Нейният президент маг. фарм. Хайнрих Бургасер изпрати официални писма до председателя на Народното събрание Георги Пирински и до министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

„Въпреки че в Австрия този принцип е съпътстван от ограничения върху юридическата форма на аптечните дружества и забрана за управление на повече от един обект, аптеките в Австрия успяха да разширят обхвата на предлаганите от тях услуги и дори да създадат нови работни места”, пише в писмото си маг. фарм. Бургасер. Според него австрийската система е доказано успешна и не допуска редица недостатъци на режима на свободно отваряне на аптеки, като например откриването на прекалено много обекти в гъсто населени места за сметка на рядко населените селски райони.

„Забраната върху притежаването на повече от една аптека предотвратява възможността за създаване на вертикално-интегрирани фармацевтични предприятия. Единствената цел на тези предприятия е придобиването на допълнителни облаги при продажбите и дистрибуцията, за сметка на независимите и коректни аптеки, работещи в полза на пациентите си. Не трябва да се забравя, че вертикалната интеграция между фармацевтичните предприятия и аптеки се съпътства от ограничаване на спектъра от предлагани продукти и услуги. Това може да се види например в Норвегия”, пише още маг. фарм. Бургасер. Той изтъква, че аптеката е по-скоро здравна институция отколкото търговско предприятие и следователно правилата на свободната и неограничена конкуренция не могат да се прилагат. „Лекарствените продукти са специални продукти, а не обикновени потребителски стоки. Вместо да стимулират употребата на лекарства чрез реклама и така да увеличават продажбите си аптеките се стремят да осигурят оптимално лечение на пациентите си”, заявява маг. фарм. Бургасер. Тази теза се потвърждава и от специално проучване на Австрийския институт по здравеопазване.