Наркомании ( Токсикомании)

Наркоманията представлява патогенна потребност от системно приемане на определени вещества (естествени или синтетични) при наличност на повишена толерантност ( необходимост от непрекъснато увеличаване на дозата ) и настъпване на абстинентни явления при прекъсването на приемането им. П.Щехелин изтъква, че наркоман (токсикоман) може да бъде наричан всеки, който е осъществил някои или всички условия, отбелязани от СЗО в тази насока:

• Болният се намира в състояние на периодично или хронично интоксикиране, което представлява опасност както за него, така и за околните

• Поради увеличаващата се толерантност той показва склонност към покачване на дозата на лекарството

• Болният проявява мощно и трудноудържимо или дори неудържимо влечения към препарата

• Той не е в състояние да се откаже от по-нататъчно взимане на лекарството

• Става психично,а често и телесно толкова зависим от веществото и неговите ефекти, че при внезапно отказване от медикамента се озовава в състояние на телесна и психична зависимост от него

Веществата, които водят до привикване са много разнообразни.При едни от тях зависимостта е само психична (хашиш, кокаин, амфетамин, кофеин), т.е. освен психични реакции настъпват същински абстинентни явления, докато при други препарати (морфин, хероин, алкохол, хипнотици и аналгетици ) зависимостта към тях е и физическа и се изразява в мъчителни абстинентни симптоми, понякога застрашаващи живота на болния. Токсичното вещество, което отначало е чуждо тяло постепенно се включва в обмяната на организма. Внезапното му прекъсване предизвиква т.нар. тъканен глад с два основни симптома : силна потребност от препарата, придружена от страхова напрегнатост и абстинентни симптоми.

Съществуват различни проучвания, които се стремят да определят известна зависимост между характеровите особености на личността и формите на наркомания. П. Килхолц, въз основа на подробни проучвания твърди, че сред пристрартените към упийващи вещества преобладават свръхчувствителните, търсещи външно признание и значимост, склонните към дисфорични промени в насроението, а за пристрастяване към сънотворни средства са склонни пасивните, мекошавите, емоционално-лабилните и хората с депресивна реактивност.

Огромно значение за възникването и разпространението на наркоманиите имат условията на социалната среда- жизнената несигурност, миграцията, откъсването от семейната и приятелската среда, острите и хроничните психотравми. Много често социалните фактори на влияят пряко на разпространението на наркоманиите.Възможни са самостоятелни и целенасочени действия на човек към дрогата(във всичките и видове) с цел опит, преживяване различно от ежедневната рутина или просто под влияние на нов приятелски кръг или друг модел на подражание.

В симптоматиката на наркоманите има общи явления. Извън употребата на наркотични вещества болните са подтиснати или раздразниелни, неработоспособни, понякога тевожни, дисфорични и напрегнти; особено опасно е настъпването на депресивно-реактивно състояние ( самоубийство).

В основата на всяка наркомания се явява потребност, която става неудържима за промяна на настроението, за успокояване и приятна релаксация, за разведряване и облекчаване, за повишаване на работоспособносттаи жизнената сила, за премахване на болката, за опияняване или леко упойване. Това е в същност бягство от една непоносима действителност в един изкуствен “рай” на упойката, на безболезнеността и в света на “мечтите”.

В хода на заболяването настъпват трайни психични симптоми (наркоманна деградация на паметта ), които се изразяват в дълбока промяна на характера (характеропатия); вниманието на болните е насочено единствено към снабдяването с дрога без да се спират пред нищо. Явява се подчертан стремеж за увличане на други, дори най-близки хора за съмишленици в страшния порок.

В условията на днешната действителност най-разпространените упойващи средства, използвани от голямо множество пристрастени са: канабис, амфетамини, опияти, екстази, кокаин и хероин.

Наркомания - Лечение

Видове наркотични вещества

Канабисът произлиза от Kanabis sativa , храстовидно растение. Най-често се използва като отпускащо и леко упойващо средство. Най-важните съставки на растението се намират в неговите върхове.  Хашишът представлява извлек от растението, който се компреисра под формата на блокчета. Марихуаната най-често е примесена с тютюн, завита на цигари и пушена.  Канабисът има отпускащо действие и прави човек по-словоухотлив. Освен това той намалява способността на хората да се справят с комплексни здачи, което обяснява факта, че би било опасно да се шофира след взимането му.  Канабисът действа много бързо.  Ако е примесен с питие или храна, обаче, трудно се разбира колко от него е попаднал в тялото. Това може да бъде много притесняващо, особено ако е намесен алкохол. Неопитни хора, използващи високи дози, или приемайки го в състояние на напрегнатост или депресия,могат понякога да преживеят състояние на паника. Както тютюна, често вдишваният дим от Канабис предизвиква бронхити и други дихателни патологии.Той може да доведе и до рак на белите дробове. Към Канабис не се пристрастява, но хората разчитат на него като на средство да се чувстват по-социално освободени.

Екстази е необичайна дрога. В нормални дози ефектите му са сравними с тези на LSD, но без халюцинациите. Във високи дози ефектите му са повече оприличими на амфетамин. То е достъпно под формата на бели и кафяви таблети или разноцветни капсули.Екстази се продава под голямо разнообразие от имена, включително и “Денис Белята”и т.н. Екстази се взима в разгорещена атмосфера, като на рейв парти например, може да прдизвика топлинен удар. Ефектите от приемане на една таблетка започват след около 20 минути и могат да продължат до няколко часа. Екстази може да направи хората много приятелски настроени едни към други или да им даде чувство на свръъх-енергия. Координацията на тялото може да бъде засегната от Екстази и би било опасно да се шофира или да се борави с машини след използването му. При по-висока доза,амфетамин-наподобяващите ефекти започват да взимат превес и човек може да се почувства притеснен или объркан. Ако наркотикът се взима регулярно за повече от няколко дни, може да настъпят параноя или безсъние. Хората, които използват Екстази от дулго време започват да изгреждат толерантност към ефектите на наркотика. Екстази действа като стимулант, така че тези които имат проблеми със сърцето, високо кръвно налягане или предразположение към епилептични припадъци би трябвало да го избягват. Някои проучвания предполагат, че Екстази може да уврежда някои мозъчни клетки. Дългата му употреба може да причини чернодробни проблеми. Има няколко случаи на примесване на Екстази с други амфетамин-сулфати, LSD и кетамин.

Амфетамините са приготвени от човека прахове, оформени като разнообразни таблетки, капсули и др., за медицинска употреба. Те понякога са в комбинация с други лекарства. През 50-те и 60-те години на 20 век те са били широко изписвани за депресия и за подтискане на апетита. Сега се използват за третирането на тежка форма на безсъние и свръх-активност при деца. Амфетамините могат да се приемат пер орално, разтворени във вода и инжектирани, или дори под формата на цигара, но праховетв, които се срещат найчесто в момента са за смъркане. Метилфинидатът ( Риталин ) и диетилпропионът (Тенуат, Апизат) имат близки до ефектите на амфетамините, но са по-слаби. Това, което е достъпно на улицата е обикновено незаконно приготвена амфетамин-сулфатова пудра. Приготвянето му е лесно и голямо количество е достъпно на пазара.След Канабиса, амфетамините са, може би, най-широко използваните нелегални наркотици. Ако наркотикът е инжектиран тогава съществуват обичайните рискове от ХИВ и други инфекции в следствие на замърсени игли. Амфетамините имитират действията на физиологичния за човек адреналин. Дишането и сърдечният ритъм се учестяват, заниците се разширяват, апетитът намалява. Човек се чувства по-енергично, по-уверен в себе си и по-весел. Когато енергията на тялото намалее, основните усещания могат да станат тревожност, раздразнителност и безсъние. Високи дози могат да доведат до делир, паника, халюцинации и сърцебиеене. Ефектите само от една доза продулжават 3 или 4 часа и оставят човек с чувство на умора. За да поддържат желания ефект постоянните наркомани трябва да взимат растящи дози. Когато те евентуално престанат да вземат, те започват да се чувстват депресирани и много гладни. Голямата употреба на амфетамини рискува да увреди кръвоносните съдове и да предизвика сърдечен стоп. Наркоманите, взимащи постоянно високи дози развиват делюзии, халюцинации и др. Понякога те развиват мозъчно разтройство, излекуването на което може да отнеме няколко месеца. Повтарящата се употреба на амфетамини отслабва човека, заради лошия сън, недостатъчната храна и отслабения естествен имунитет против заболявания.

Oпиатите са наркотични вещества, извлечени от опиума на цветето мак. Опиумът представлява сухото “мляко” на мака. Той съдържа морфин и кодеин, които са ефективни болкоуспокояващи. Не е трудно да се произведе хероин от морфин. Опиатите се използват в медицината като болкоуспокояващи, за лечението на кашлица и диария. Голям брой опиати, приготвени от човека се използват като болкоуспокояващи. Метадонът се предписва главно за пристрастяване към опиати. Естествените и направените от човека опиати понякога се наричат с общото название опиоиди. Прахчета от опиоиди понякога се поглъщат, или разтворени във вода се инжектират.Хероинът понякога се смърка както и кокаина, или се пуши. Както и при други наркотични вещества, инжектирането на опиоиди усилва ефекта. Когато е на лице физическа зависимост от опиоидите удоволствието от взимането на хероин се замества просто от чувството на отпущане при набавянето на наркотика. Наркоманите започват да се нуждаят от все повече, за да постигнат същия ефект. Така толерантността на организма към дрогата се развива.

Свръхдозиране може да се получи тогава когато човек вземе обичайната за него доза, но след известно време прекъсване, т.е. това е момент когато толерантността на организма към наркотика е намаляла. Това е най-разпространената смърт от предозиране с опиати. След няколкоседмично приемане на високи дози, внезапно прекъсване причинява дискомфорт, подобен на симптомите на грип. Ефектите започват от 8 да 24 часа след последната взета доза и включва кашлица, треперене, потене, треска, кихане, прозяване и мускулни спазми. Те траят от 7 до 10 дни, но чувството на физическа и психическа слабост може да продължи няколко месеца. Физическата зависимост не е толкова важна колкото е психологическата зависимост, развита от някои наркомани. Възможни са други зависимости, вредите от които, за жалост, са неизбежни.

Вредите нанесени на тялото не са причинени от самите наркотични вещества, а по-скоро от повтарящите се инжекции със замърсени спринцовки, и от субстанциите, примесени с наркотика.

Кокаинът е бяла пудра. Неговите силни стимулираши ефекти са подобни на тези на амфетамините. Заради неговата цена, кокаинът е присъщ за богатите среди. Той понякога може да бъде инжектиран, най-често примесен с хероин, но обикновено малко количество от кокаина е всмъркано с фина тръбичка и попада в кръвта през носните лигавици. Регулярното използване на кокаин е все още разпространено сред по-богатата част от населението, но употребата му все повече се разпространява. Кокаинът предизвиква чувство на възбуденост, мозъчна актовност, чувство на задоволство и на липса на апетит, безразличие към болката и трудна уморяемост, чувства за голяма физическа сила и увеличен ментален капацитет. Понякога тези желани ефекти са заместени от притесненост или паника. Когато е всмъркан, предизвиканите от кокаина ментални ефекти достигат върховата си точка след 15-30 минути и след това отслабват. Ефектите от употребата на кокаин включват уморяемост и депресия. Високи дози могат да предизвикат смърт от спиране на дишането или сърдечен удар, но това се случва рядко. Дълговременните наркомани, използващи кокаин, имат практиката да увеличават дозата заради удоволствието, доставяно от дрогата. С редовната употреба на кокаин, вредните ефекти от това нарастват и чувството на общо задоволство се замества с чувство на притесненост, болнавост, загуба на тегло, притесненост.

Повтарящото се смъркане поврежда носовата лигавица.

Крак (Crack), представлява просто форма на кокаин, обработена с химикали за да бъде по-лесно нейното пушене под формата на цигари. Кракът е много ефикасно средство за доставяна на кокаин до мозъка. Началното удоволствие, следвано от бързо настъпващи вредни ефекти окуражават честото използвана на крак, което може да доведе до зависимост.

Ралица Пейчева- студент по медицина към Медицински Факултет- Стара Загора наркотици, наркомани, наркотик, наркомании, наркоза