История и употреба

 
 
Алкохолът e най-древното и все още най-разпространеното вещество, което в зависимост от случая причинява релаксация, възбуда или ярост.

Археологическите данни сочат, че лозата е опитомена от човека заедно с житните растения около 6000 г. пр. Хр. и че всички цивилизации на стария свят - Древен Египет, Гърция, Рим са познавали алкохола - предимно виното и бирата. Северните народи също имали свои алкохолни напитки. Германците и славяните пиели медовина, степните народи - ферментирало кобилешко мляко -кумис, а китйците приготвяли напитка от ферментирал ориз.

Ислямът строго забранява употребата на алкохол, но въпреки лошото отношение към него, именно арабските алхимици първи са го получили в чист вид. У тях съществувало убеждението, че чрез дестилацията са достигнали до душата на опияняващите напитки. Самите названия алкохол (ар.) и спиритус (лат.) ознаяават - дух, еманация.

Алкохолът придобил популярност сред масите едва през 16 в., когато поевтинял и навсякъде започнали да никнат кръчми.

Характеристика

Всички алифатни алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и др.) са упойващи вещества и имат наркотичен ефект. Те се получават чрез ферментация на продукти, които съдържат въглехидрати. Процесът се извършва под въздействието на живи организми - дрожди. От гроздовия сок се получава вино, а от зърното бира. Концентрираните напитки се получават само чрез дестилация. Те обикновено съдържат от 40 до 50 % алкохол. Съдържанието му се измерва в градуси, които показват неговата концентрация в проценти.

Алкохолът се употребява като питие. Той се всмуква в стомаха (20%) и тънките черва (80%), като основнета част от него се метаболиэира чрез черния дроб. Този процес е по-бърз при употреба на концентрати и газирани напитки.

Ефекти и признаци при употреба

Физиологични промени - Действието и ефектите от употребата на алкохола са в эависимост от неговата концентрация в кръвта. При концентрация 0.5-1gl - лека въэбуда и словоохотливост; при 1-1.5gl повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно сънливи; повече от 1.5gl обикновено предизвикват гадене и повръщане, а често след това настъпва летаргия и ступор. Повече от 3gl винаги води до загуба на съзнание, а при 5gl, ако не се вземат мерки, смъртта настъпва след 1-2 часа.

Психични промени - При опиянение човек често проявява безкритичност, неадекватни реакции, самонадценяване, смущения във възприятията, ограничаване на зрителното поле.Често се наблюдава падане на задръжките. Въэможно е да се прояви склонност към насилие или депресия.

Последици при продължителна употреба

1) за физическото здраве - Алкохолът действа като тъканна отрова за целия организъм. Ефектите от продължителната употреба засягат предимно черния дроб и нервната система. Хроничните алкохолици най-често развиват цироза. Увреждането на черния дроб отслабва имунитета, което прави организма по-уязвим към различни инфекции. Често се наблюдава дегенерация на сърдечния мускул. Алкохолът повишава риска от ракови заболявания. Алкохолиците често страдат от липса на спомен за минали събития, загуба на способността за запомняне на нова информация и дезориентация (синдром на Вернике-Корсаков). Системната употреба на алкохол от бременни жени води до раждането на деца със специфичен фетален алкохолен синдром (FAS).

2) за психическото здраве - Промяната на личността стои на преден план. Интелектуалната деградация може да стигне до пълно оглупяване. Вероятността е индивидуално различна, но по принцип е толкова по-голяма, колкото повече и по-често се злоупотребява с алкохол.

3) социални последици - Промяната на личността се съпътства от целия спектър социални последици, от професионална деградация до необходимост от хоспитализиране за продължително време. Заедно с това хроничният алкохолизъм по-често от другите видове пристрастеност води до злополуки, раэлични заболявания, разрушаване на социалните връзки.

Зависимост
 
Сигурна диагноза на зависимост може да се постави само ако три или повече от следните показатели са били заедно налице по някое време през последната година:

    1) Алкохолен глад (принуда за пиене, силна натрапчива нужда за употреба на алкохол);

    2) Загуба на контрол над пиенето по отношение началото, края или нивото на употреба;

    3) Промяна на възприемчивостта на организма към алкохола - повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски доэи;

    4) Физиологично състояние на абстиненция при прекъсване или намаляване употребата на алкохол - пиене с цел да се облекчат абстинентните симптоми;

    5) Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия и интереси, поради употребата на алкохол;

    6) Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици ( напр. Чернодробно увреждане от прекомерно пиене).

Фази на алкохолната болест и техните симптоми:

    Дружеско пиене

    - нарастване на желанието за пиене и на възприемчивостта към алкохола;

    - пиещият може ‘да носи’ много - пиене на големи количества алкохол без признаци на алкохолно натравяне;

    Предупредителна фаза

    - търсене на алкохолни ситуации и поводи  за пиене; след употреба на алкохол по-добро самочувствие; напиване; опити за пиене скришом, в самота;

    - пиене ‘за премахване на махмурлук’; бели петна в паметта;

    Критична фаза

    - загуба на контрол над пиенето; угризения на съвестта; aлкохлни абстиненции; пренебрегване на семейството, конфликти; отсъствия от работа; оправдаване на пиенето с многобройни поводи; нередовно хранене; занемаряване на външния вид; смущения в сексуалния живот; редуване на запои и периоди на пълно въздържание за възстановяване на здравето или за доказване на ‘силна воля’; клетви за въздържание;

    Хронична фаза

    - дълготрайни запои; понижаване на възприемчивостта към алкохол; разпадане на семейни връзки; професионална, социална и интелектуална деградация; алкохолът се превръща в единсвена цел в живота; алкохолни психози и припадъци; соматични болести-цироза и др. до кайно изтощение на организма.

Абстиненция

Първоначалните симптоми на абстинентния синдром се появяват около 10 часа след последната доза. При леките форми на алкохолизъм те се изразяват в напрегнатост и нарушения на съня. В по-тежки случаи към това се прибавят двигателна възбуда и треперене; освен тях могат да се появят мускулни спазми, гадене, повръщане, изпотяване, аритмия. При лица с тежка зависимост  абстиненцията може да се усложни с delirium tremens. Това състояние е последица от намаляне или пълно прекратяване на алкохолната употреба. То се характеризира с безсъние, страх, помрачение на съзнанието, дезориентация, ярки халюцинации, възбуда и изразен тремор.

Предозиране
 
Характеризира се със смущения в кръвообращението, сърдечната дейност, усета за равновесие. То може да настъпи в следствие поети големи количества алкохол (повече от 3 води до загуба на съзнание, а при 5 ако не се вземат мерки, смъртта настъпва до1-2 часа). Предозиране може да настъпи и в следствие комбинацията на алкохола с други психоактивни вещества.
 
Източник: sofiamca.org