Тения – описание

Тениите се дълги, сегментирани червеи, които имат нужда от гостоприемник, в който паразитирайки, достигат половозряла форма. Тези паразити нямат гастроинтестинален тракт, а абсорбират хранителни вещества от червата на гостоприемника.

Възрастната тения се състои от глава (сколекс), шия и тяло. Главата е снабдена със смукала и кукички, с помощта на които паразитът се прикрепва към лигавицата на червата. Тялото се състои от отделни сегменти (проглотиди), в които се съдържат яйцата. На дължина то може да достигне от няколко сантиметра до десетки метри. В тялото на една тения има едновременно мъжки и женски полови органи.

Видове тения

Тениите принадлежат към семейство паразити, наречено Цестода. Съществуват няколко вида тении, паразитиращи в човешкия храносмилателен тракт:

·         Taenia solium– свинска тения. Тя се среща най-много в Латинска Америка, Източна Европа, Индия и Китай;

·         Taenia saginata– говежда тения. Разпространена е в Латинска америка, Средния Изток, Филипините, а също и в Европа;

·         Diphyllobothrium latum– рибна тения. Среща се в Северна Европа (Финландия), Канада, Австралия, южна Африка.

·         Echinococcus granulosus– кучешка тения. Разпространена е в северното полукълбо – Европа, Русия, Канада и др.;

·         Hymenolepsis nana– тения джудже. Засяга в голяма степен деца. Разпространена е в места с лоши битови условия, в страни със сух и горещ климат;Тения

Тения – начин на заразяване

Обикновено в житейския цикъл на цестодите участват един или няколко междинни гостоприемника  и краен гостоприемник. Междинният гостоприемник е този, в който се развива част от ларвния стадий на паразита. В крайния гостоприемник паразитът достига половозряла форма и се извършва размножаването. От крайния гостоприемник яйцата на тениите преминават във външната среда – вода, почва, растения. От външната среда яйцата попадат в храносмилателната система на междинния гостоприемник. От тях се излюпват ларви, които попадат в тъканите на гостоприемника и образуват цисти. Крайният гостоприемник се заразява като консумира месо, заразено с цисти. Така цикълът на тениите се затваря. При различните тении човекът може да бъде краен гостоприемник – възрастната тения се развива само в храносмилателната система; и междинен гостоприемник – ларвите се разпространяват в тъканите на различни органи.

При повечето тении (свинска, говежда, рибна тения и тения джудже) човекът се явява краен гостоприемник. Възрастните форми се развиват в червата на човек и отделят яйцата си във външната среда заедно с изпражненията. Заразяването на човек става най-често при консумиране на месо – свинско, говеждо, риба, заразено с цисти на тения. Попаднали в храносмилателната система на човек, от тях се развива възрастна тения.

При кучешката тения човекът се явява междинен гостоприемник. Кучето е краен гостоприемник, в който се развива зрялата тения. С изпражненията си то замърсява околната среда с яйцата на паразита. При консумиране на немити плодове и зеленчуци, замърсени с яйцата на кучешката тения, те попадат в червата на човека и от тях се излюпват ларви. Ларвите мигрират през тъканите в различни органи на тялото – черен дроб, бели дробове, мозък и образуват кисти в тях.

Тения - симптоми

Повечето пациенти с наличие на тения са или без симптоми, или с леки до умерени оплаквания.Сред най-честите оплаквания е пасивното или активно излизане на сегменти от тялото на тения през аналния отвор, което е свързано основно с дискомфорт за пациента. Излизането на части от тения става най-често при дефекация или такива могат да бъдат забелязани върху тоалетната хартия. Други симптоми при инвазия с тения са:

·         Коликообразни коремни болки (по-често при деца);

·         Гадене;

·         Слабост, замаяност;

·         Загуба на апетит;

·         Главоболие;

·         Запек/диария;

·         Анален сърбеж;

·         Повишена нервна възбудимост.

Коремната болка и гаденето са по-чести сутринта и се облекчават при поемане на малки количества храна. Децата по-често имат симптоми от възрастните и най-често те се проявяват като промяна в апетита. Симптомите при най-малките деца са най-изразени – гадене, диария, треска, загуба на тегло и раздразнителност.

Най-честото сериозно усложнение при наличие на тении при възрастни е апендицит. Други усложнения включват запушване на жлъчните пътища и растеж на тения на необичайни места ( например средното ухо, матка, жлезисти тъкани).

Наличието на зряла тения в червата на пациента е свързано с поемане от тенията на големи количества витамин В12. Това води до развитие на мегалобластна анемия. Най-често с този вид анемия е свързана инвазията с рибна тения.

Наличието на кучешка тения най-често става симптоматично при нарастване на кистите и притискане на орган. Най-честата локализация на кистите е черния дроб, следван от белите дробове. Развитие на ехинококови кисти в мозъка също е не е изключено. Най-често наличието на киста в черния дроб се проявява с болка в дясно подребрие, увеличение на черния дроб, лесна умора, жълтеница (при притискане и запушване на жлъчни пътища). При развиване на киста в белия дроб дълго време може да няма никакви оплаквания. Най-често тя се открива случайно на рентгенова снимка. Понякога при разкъсване на кистата е възможно изхрачване на голямо количество солена течност. Нарушаването на целостта на кистата обаче, крие и риск от задушаване, както и от развитие на анафилактичен шок. Ехинококова киста в мозъка може да даде симптоми, подобни на мозъчен тумор и изисква внимателна преценка.

Тения – поставяне на диагноза

·         Доказването на наличие на тения започва най-често с изследване на изпражненията и перианалната област. Във фекалните проби се търсят с помощта на микроскоп яйцата или части от тялото на паразита. Налага се вземането на две-три проби, тъй като отделянето на яйца и части от паразита не е регулярно и периодично те могат да отсъстват от изпражненията, въпреки че инфекцията е налице. В някои случаи е възможно да се открият яйца от перианалната област с помощта на скоч-лента.

·         Извършват се стандартни лабораторни изследвания – ПКК и ДКК. Могат да се открият данни за мегалобластна анемия, дължаща се на консумиране на витамин В12 от паразита. В диференциалната кръвна картина се търсят основно повишени еозинофили, които свидетелстват за паразитна инфекция. Тяхното повишаване обаче, не е много достоверно, тъй като не се наблюдава във всички случаи и не корелира със сериозността на инвазията.

·         Образните изследваниянамират голямо приложение в поставяне на диагнозата, особено на кучешката тения. С помощта на ехографско изследване се откриват ехинококовите кисти в черния дроб. За тяхното визуализиране се прилагат и компютърна томография и ядреномагнитен резонанс. Последните два метода са незаменими при визуализиране на кисти в мозъка. Рентгенографията на бял дроб открива в голям процент белодробната ехинококоза.

·         За доказване на наличието на тения се прилагат и някои имунологични изследвания като хемаглутинация, ELISA,Western blot анализ, които се основават на реакцията антиген-антитяло.

·         В някои случаи се налагат инвазивни оперативни интервенции, в хода на които се установява, че наблюдаваният обем-заемащ процес е именно паразитоза, а не злокачествено заболяване, например.

Тения - лечение

Лечението при наличие на тения най-често включва медикаментозно лечение с антихелминтни препарати, витамини и оперативно лечение при наличие на кисти в органите.

·         Антихелминтни препарати– те действат директно в гастроинтестиналния тракт на болния и помагат на изчистването на тялото от паразитите. Прилагат се най-често Албендазол, Мебендазол, Празиквантел.

·         Витаминни препарати– прилагат се при наличие на мегалобластна анемия поради изчерпване на витамин В12. Наблюдава се най-вече при инвазия с рибна тения.

·         Оперативно лечение– налага се най-често при откриване на ехинококови кисти в мозъка, белите дробове и черния дроб, които причиняват симптоми на притискане или има риск от разкъсване и анафилактичен шок.

Тения – профилактика

Поддържането на добра лична хигиена може съществено да намали риска от опаразитяване с тения. Това включва щателно измиване на храната, най-вече на плодовете и зеленчуците, които са били в досег с почвата; измиване на ръцете след контакти с животни. Важна е правилната термична обработка на месото и избягване на консумирането на недобре опечени или сурови месо и риба, както и опитването на сурова кайма.

Съществен фактор в предпазването от инвазия с тения има добрият ветеринарно-медицински контрол.