СинузитСинузит – Описание

Синузит – Видове

Синузит – Причини

Синузит – Клиника

Синузит – Диагноза

Синузит – Лечение

Синузит – Билколечение
 

Синузит – Описание

Синузит се характеризира с възпаление на околоносните синуси. Тъй като лигавицата на носа почти винаги се засяга от възпалението и синузитът рядко ппротича без съпътстващ ринит, вече се предпочита състоянието да се нарича риносинузит.


Още по темата Лайка при възпаления и за храносмилателна системаЕхинацеяПункциите при синузит се заменят с билкиХрема - Как да се справим с хремата?Пет грешки при лечението на хремаОколоносните кухини представляват малки кухини, разположени около носната кухина. Те се отварят в носа чрез малки отвори. Съществуват четири вида синуси – фронтален (челен), максиларен, етмоидален и сфеноидален. Етмоидалният синус се разполага в основата на носа, между очите. Възпалението му се нарича етмоидит. Челните синуси се разполагат над очите. Възпалението им се нарича фронтален синузит. Максиларните синуси се разполагат в горната челюст, от двете страни на ноздрите на носа. Тяхното възпаление се нарича максиларен синузит. Сфеноидалният синус се разполага дълбоко в черепа, зад очните ябълки. При възпалението му се развива сфеноидит.

 Етмоидалният и максиларните синуси се оформят около 3-4 месец от вътреутробното развитие. Бебето се ражда с три-четири етмоидални клетки (кухини) и малки, подобни на капка, максиларни синуси. До пубертета всеки максиларен синус постепенно увеличава своите размери и достига капацитет до 15 мл., характерен за възрастните индивиди. При здрави хора етмоидалните кухини увеличават броя си до 18-20, като всяка се дренира през отделен отвор. Челните синуси започват развитието си около шест-годишна възраст, но обикновено не се откриват рентгенологично преди дванадесет-годишна възраст.

Точната функция на синусите не е изяснена. Вероятно те спомагат за олекотяване на черепните кости, понижаване на налягането, овлажняване и затопляне на вдишания въздух, абсорбират топлината и предпазват мозъка, подпомагат звуковия резонанс, увеличават обонятелната повърхност.

Синузит – Видове

Синузит може да се класифицира според различни признаци. Според анатомичното разположение на възпалителния процес, различаваме:

  • Максиларен синузит;
     
  • Етмоидален синузит;
     
  • Фронтален синузит;
     
  • Сфеноидален синузит;
     
  • Според причинителя на инфекцията, се различават;
     
  • Вирусен синузит;
     
  • Бактериален синузит;
     
  • Микотичен (причинен от гъбички) синузит;

Според наличието на усложнения:

  • Неусложнен синузит;
     
  • Усложнен синузит – с наличие на орбитални или интракраниални (вътречерепни) усложнения.

Според протичането:

Остър синузит;

Подостър синузит – персистиране на оплакванията за 4 до 12 седмици;

Хроничен синузит – оплакванията продължават повече от три месеца.

Синузит – Причини

Причината за възникване на синузит е най-често блокирането на отвора и нарушаване на дренажа му. Запушването пречи на нормалното евакуиране на мукуса, той се задържа в кухината и при наслагване на инфекция, синусът се възпалява.

Около 10% от хората имат допълнителен синус, който предразполага към възпаление.

Друга причина за възпаление на синусите е наличието на изкривяване на носната преграда – тънка стена от кост и хрущял, която разделя двете ноздри. В идеалния случай носната преграда е разположена по средата, разделяйки носната кухина на две равни части. При 80% от хората обаче, поради травми или генетично предразположение, преградата е изместена на една страна, което прави едната ноздра по-тясна. Освен че предразполага към развитие на синузит, изкривената носна преграда води до затруднено носно дишане и хъркане.

При някои хора самите синуси са по-дълги и тесни, което затруднява дренирането. При други е налице повишена чувствителност към външни фактори, които предизвикват алергизиране с разширяване на кръвоносните съдове и оток на лигавицата.

Синузит – Клиника

Най-често болните от синузит имат следните симптоми:

·         Болка в областта на бузите, разпростираща се към челото или зъбите, засилваща се при навеждане напред и надолу.

·         Зачервяване на носа, бузите или клепачите.

·         Повишена чувствителност или натиск в областта на челния синус;

·         Болка в областта на слепоочието или тилната област.

·         Секреция от носа.

·         Запушване на носа.

·         Постоянна кашлица или дразнене на гърлото.

·         Болка в областта на лицето.

·         Намалено обоняние.

Състоянието може да започне като инфекция на горните дихателни пътища, което след известно време дава признаци за подобрение. Въпреки това, около седмия ден настъпва влошаване, с поява на типичните за синузит оплаквания.

Синузит – Диагноза

За поставяне на диагнозата синузит значение имат оплакванията на пациента, както и данните от физикалния преглед. Кръвните изследвания най-често дават отклонения от нормата, но те не са специфични за състоянието. Изследва се пълна кръвна и диференциална кръвна картина. Почти винаги е налице левкоцитоза. Отчита се повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), а също и повишено ниво на С – реактивния протеин.

Взема се назален секрет, който се изследва цитологично и микробиологично. При цитологичното изследване може да се открият данни за алергичен ринит, носна полипоза, аспиринова свръхчувствителност. Микробиологичните посявки на секрет от носа имат ограничено значение, тъй като те обикновено са контаминирани с нормална бактериална флора. Въпреки това те намират приложение при имунокомпрометирани болни, при пациенти, които не се повлияват от антибиотичната терапия. 

Аспирация на секрет при директна пункция на синуса е единственият точен начин за получаване на достоверно микробиологично изследване. Въпреки това този метод се прилага при имунокомпрометирани болни, животозастрашаващи състояния и липса на отговор към приложеното лечение.

От образните методи, най-често се прилага рентгенография на синусите. При остър синузит се открива опалесценция, задебеляване на лигавицата (над 4мм) или въздушно-водно ниво. Заедно с данните от клиничното изследване, рентгенографията дава достатъчно информация за поставяне на диагнозата.

Компютърна томография се прилага в случаи, когато поставянето на диагнозата е затруднено и трябва да се изключат други заболявания като тумори и др. При микотичен (причинен от гъбички) синузит, компютърната томография дава характерна картина и е един от главните критерии за поставяне на диагнозата.

Синузит – Лечение

Главната цел на лечението на остър синузит е премахването на инфекцията, намаляването на тежестта и продължителността на симптомите, и предпазване от усложнения. Тези цели се постигат с извършване на добър дренаж и подходяща системна терапия на предполагаемите бактериални причинители.

Пункция на синуса позволява евакуацията на гъстата гноевидна секреция. Постига се повишаване на самоочистващата функция на ресничестия епител, който покрива лигавицата на синуса, и се осигурява материал за микробиологично изолиране на причинителя и определяне на антибактериалната му чувствителност. Пункцията на синуса се налага при неуспешно повлияване от консервативното лечение с медикаменти или при бавно отзвучаване на симптомите и риск от поява на усложнения.

Антибактериалната терапия е съществена част от лечението на бактериалния синузит. Най-добре е да се назначат антибиотици, съгласно антибиограмата на изолирания причинител при изследване на секрет от синуса. Добър ефект има прилагането на антибиотици от групата на пеницилините, цефалоспорините и макролидите.

В лечението на острия синузит намира място и прилагането на назални деконгестанти (средства отпушващи носа). Такива са препаратите, съдържащи ксилометазолин. Те намаляват отока на носната лигавица и благоприятствят дренирането на синусите. Те трябва да се прилагат за три до максимум седем дни.

Към поддържащото лечение на синузит се включват:

·         Овлажняване на въздуха в помещенията;

·         Поставяне на топли компреси;

·         Достатъчен прием на течности;

·         Спиране на тютюнопушенето;

·         Балансирано хранене, с богата на витамини, лесно усвоима храна.

Синузит – Билколечение

Фитотерапията при синузит включва прилагане на растения, които притежават противовъзпалителни, антимикробни свойства и подсилващо имунитета действие. Прилагат се следните билки:

Евкалипт– подходящ при възпалени синуси, улеснява отделянето на секрета. Прилага се под формата на инхалации.

Слез – има бактерицидни свойства. Приема се под формата на чай.

Лайка– с противовъзпалителни и антисептични свойства, помага очистването на задържания секрет и намалява отока на лигавиците.

Ехинацея– подсилва имунитета.

Котешки нокът – силно имуностимулиращо действие.

Джинджифил– използва се под формата на сушена билка за чай или пресен сок от корени от джинджифил.

Хвойна– улеснява отделянето на секретите.

Бор– прибавянето на няколко капки масло от бор във водата за инхалации улеснява премахването на секретите и намалява възпалението.