Рубеола – Заразяване
Рубеола – Симптоми
Рубеола – Диагноза
Рубеола – Лечение
Рубеола – Профилактика
Рубеола, наречена още тридневно морбили, е заразна вирусна инфекция с типичен червен обрив. Въпреки че двете заболявания си приличат, рубеола и морбили са две различни инфекции, причинени от различни вируси. Освен това рубеола протича със значително по-лека клинична картина и няма тежките усложнения, които може да се наблюдават при морбили.
Рубеола е инфекция, която се среща предимно в детска възраст и протича без особени усложнения, в рамките на няколко дни. Ако заболее бременна жена обаче, особено в първия триместър, има сериозен риск от увреждане на плода – развиване на т.нар. конгенитален (вроден) рубеолен синдром. Той включва развитие на различни вродени заболявания, като вродени сърдечни пороци, глухота, увреждане на зрението и други. Около 20% е рискът от спонтанен аборт при жени, заболели от рубеола по време на бременността. Ето защо редовната ваксинация е от голямо значение за предпазване от тези тежки усложнения.
Още по темата Лечение на настинка - Препоръки при настинкаЗдрави и красиви без диетиНе давайте безразборно медикаменти на децатаМитове и истини за кърменетоКои хранителнителни вещества са необходими на кожата? - I частРубеола се причинява от РНК – съдържащ вирус, причисляващ се към Тогавирусите. Вирусът на рубеола попада в дихателната система на човека чрез заразени капчици (аерозоли), отделени от болния при кашляне и кихане – т.е. инфекцията се предава по въздушно-капков път. Рубеола може да се предаде и трансплацентарно от майката към плода. Вирусът се открива и в урината, фекалиите и кожата на болните. Инкубационният период (периодът, през който вирусът се размножава в организма на човека, без все още изявени симптоми) е от 2 до 3 седмици. Човек е заразен от около десет дни преди изявата на симптомите до две седмици след изчезване на обрива. Обикновено вирусът се елиминира бързо от организма на заболелия. След преболедуване от рубеола се развива траен имунитет.
Белезите и симптомите при рубеола обикновено са леки, особено при деца. Те се изявяват след инкубационния период от 14 до 21 дни и наподобяват грипна инфекция. Основният симптом е появата на обрив (екзантем) по лицето, който се разпространява по тялото и крайниците и обикновено избледнява за около три дни (ето защо рубеола е известна и като тридневно морбили). Обривът по лицето обикновено избледнява, при появата му върху тялото и крайниците. След преминаване на обрива, често се наблюдава фио залющване на кожата в засегнатите области.
Други симптоми включват умерено висока температура – до 38.9 и по-ниска, главоболие, запушен нос и секреция, зачервени очи, болезненост в ставите, особено при млади жени. Характерен белег при рубеола са подутите и болезнени лимфни възли, особено в тилната област.
Конгенитален рубеолен синдром
До деветдесет процента от децата, родени от майки, заболели от рубеола през първите 11 седмици от бременността, развиват конгенитален рубеолен синдром. Той може да се прояви с едно или няколко усложнения:
· Изоставане в растежа;
· Катаракта;
· Глухота;
· Вродени сърдечни пороци;
· Дефекти в други органи;
· Умствено изоставане.
Най-голям риск за плода съществува при заразяване на майката през първия триместър, но опасност има и през по-късни периоди на бременността. Повсеместната ваксинация е от голямо значение за профилактиката на тези вродени усложнения. Ако бременна жена заболее или е в контакт със заболели и няма данни за прекарана инфекция от рубеола в миналото, се изследва титърът на антитела срещу вируса. Ако той нараства четирикратно от изходните стойности, на майката се препоръчва прекъсване на бременността, с оглед избягване на тежките усложнения за новороденото.
Обривът при рубеола прилича на редица други, причинени от вирусни инфекции, обриви. Ето защо за поставяне на диагнозата е нужно извършването на лабораторни тестове. Извършват се кръвни тестове, при които се търсят специфични антитела към рубеолният вирус, които се отнасят към клас имуноглобулин М. Тези антитела остават в серума на човек до една година, така че интерпретацията трябва да се прави внимателно. При съмнение за инфекция, изследванията се повтарят, като нарастването на антителата в кръвта, говори за наличие на активна инфекция. С помощта на кръвните тестове може да се отграничи наличието на инфекция от съществуващ имунитет, създаден след ваксинация.
Не съществува лечение, което да скъси хода на рубеолната инфекция, а и симптомите са леки и най-често не налагат допълнителни лечебни мерки. В редки случаи на по-тежко протичане, може да се наложи леглови режим и прием на парацетамол или друг нестероиден препарат, за справяне с температурата и ставните болки. Изолацията от здрави хора и особено от бременни жени, е наложителна.
Ако бременна жена заболее от рубеола, се препоръчва прекъсване на бременността. Ако тя откаже, може да се приложи хиперимунен гамаглобулин, чрез който се в организма се внасят готови антитела срещу вируса на рубеола, които се борят с инфекцията. Това лечение намалява симптомите, но не премахва възможността за заразяване на плода с рубеола и развитие на конгенитален рубеолен синдром.
Грижите за дете, родено с конгенитален рубеолен синдром, варират в зависимост от изявените проблеми. Дете с множествени вродени заболявания изисква ранно лечение от екип от обучени специалисти.
Единствената ефикасна профилактика срещу заразяване с рубеола, е ваксинацията. Ваксината срещу рубеолния вирус е част от комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR – morbilli, mumps (заушка) , rubella). Ваксината се поставя в две дози – първата между дванадесет и петнадесет месеца, а втората доза – между четвъртата и шестата година – преди влизане в училище. Особено важно е момичетата да получат ваксината, за предпазване на бъдещите бременности.
Обикновено бебетата са предпазени от заразяване с рубеола от шест до осем месеца след раждането, което се дължи на протективни антитела, преминаващи от майката към плода. Ако дете се нуждае от ваксина срещу рубеола преди да е достигнало необходимата възраст (преди една година), например при пътуване в чужда страна, ваксината може да се постави от шестия месец. Това обаче не освобождава детето от последващи ваксинации, в съответните възрастови периоди.
При повечето случаи липсват значителни странични ефекти от ваксината. Около 15 процента от хората развиват лека треска между седмия и дванадесетия ден от ваксинацията, а около 5 процента – лек обрив. Някои млади момичета и жени, получили ваксината, могат да имат преходни болки в ставите или скованост. В изключително редки случаи се развива алергична реакция към ваксината.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.