Рак на дебелото черво - Симптоми и Лечение на Рак на дебелото черво

Рак на дебелото черво – Описание

Рак на дебелото черво – Причини

Рак на дебелото черво – Симптоми

Рак на дебелото черво – Диагноза

Рак на дебелото черво – Лечение

Рак на дебелото черво – Профилактика

Рак на дебелото черво – Описание

Дебелото черво при човека е дълъг, с форма на тръба орган, с дължина около метър и половина. Той започва от края на тънките черва и завършва в ануса, като прави няколко извивки в корема. Дебелото черво има три основни функции – участва в храносмилането и абсорбирането на хранителни вещества от храната; оформя фекалните маси чрез извличане на вода и електролити от тях; съхранява и контролира отделянето на фекалиите. Дясната част на дебелото черво има основна роля в абсорбцията на вода и електролити, докато лявата е отговорна за складирането и отделянето на изпражненията.

Още по темата Червена детелинаБосилекАспиринът пази от рак на дебелото червоДва бразилски ореха на ден осигуряват нужните количества селенПри парадонтоза – лайка и конски босилекРакът представлява трансформация на нормални клетки, които започват да растат и да се размножават абнормално. Оставен без лечение, ракът расте и в крайна сметка се разпространява през стената на дебелото черво, към близките лимфни възли и органи, а в последствие и към далечни органи, като бели дробове, черен дроб, мозък и кости. Ракът е опасен, поради бурния си растеж и постепенното превземане на здравите клетки, тъкани и органи, и изземване на техния кислород, хранителни вещества и пространство. Повечето видове рак на дебелото черво са аденокарциноми – тумори, които се развиват от жлезите в лигавицата на червото.

В САЩ всеки един от седемнадесет души развива рак на дебелото черво. Смъртта от този вид рак е на трето място при мъжете, след рака на белия дроб и простатата, и на трето място при жените, след рака на белите дробове и млечните жлези.

Рак на дебелото черво – Причини

В повечето случаи рак на дебелото черво се развива от аденоматозни полипи – струпвания от абнормни клетки на жлезите, покриващи лигавицата на дебелото черво. С времето, тези полипи се разрастват и дегенерират, превръщайки се в аденокарцином. Хора, носители на т-нар. аденоматозен полиподен синдром, имат по-голям от средния риск за развитие на рак на дебелото черво. При това състояние по дебелото черво се образуват множество полипи, които в даден момент се трансформират в рак на дебелото черво. Обикновено тази трансформация настъпва преди четиридесет годишна възраст. Аденоматозната полипоза има склонност да се предава в семейството – фамилна аденоматозна полипоза.

С висок риск за развитие на рак на дебелото черво са също следните групи хора:

• Болни с улцеративен колит и болест на Крон;
• Пациенти с рак на млечните жлези, матката или яйчниците, сега или в миналото;
• Хора, чиито роднини са с рак на дебелото черво. Рискът за развитие на рак на дебелото черво нараства 2 до 3 пъти при роднини от първа линия (родител или брат/сестра), болни от заболяването.

Други фактори, които могат да повлияят риска за развитие на рак на дебелото черво са:

• Диета – ролята на храненето в предпазването от рак на дебелото черво, все още е под въпрос. Въпреки това се счита, че приемът на плодове, зеленчуци и фибри, както и намалената консумация на рафинирани мазнини, може да намали риска от развитие на рак на дебелото черво.
• Затлъстяването се счита за рисков фактор.
• Тютюнопушенето е доказан рисков фактор за развитие не само на рак на белите дробове, но и на дебелото черво.

Рак на дебелото черво – Симптоми

Наличието на рак на дебелото черво може дълго време да остане без ясно изразени симптоми. Най-честите симптоми са:

Кървене от правото черво или наличие на кръв в изпражненията. Хората често отдават кървенето на хемороиди. Важно е внимателно да се изключи наличие на злокачествен процес на червата, преди да се приеме диагнозата хемороиди. Кървенето може да е скрито и хронично, и да доведе до желязодефицитна анемия. Тя най-често се изявява с повишена умореност и бледност на кожата и лигавиците.

• Коремна болка – тя е рядко срещана при рак на дебелото черво. Постепенно засилваща се до нетърпимост болка може да настъпи при перфорация на червото и излив на съдържимото в коремната кухина – развиване на перитонит.
• Подуване на корема.
• Необяснимо и упорито гадене или повръщане.
• Необяснима загуба на телесно тегло.
• Промяна в характера или честотата на изхожданията;
• Тънки, като молив, изпражнения;
• Чувство за недоизхождане след дефекация;

Обикновено при рак на дебелото черво, който обхваща дясната част на червото, се наблюдават анемия, загуба на телесно тегло и слабост. При обхващане на лявата част на червото, се изявяват симптоми на запушване на червото.

Рак на дебелото черво – Диагноза

Наличието на кървене от червата или промяна в изхожданията са индикация за извършване на изследвания за търсене на причината.

Прегледът започва най-често с ректално туширане – след поставяне на ръкавици, лекарят въвежда в ануса на пациента показалеца си. Това просто изследване има за цел да потвърди наличието на кръв от червата. Изследването не е болезнено, но може да причини известен дискомфорт.

Високо информативен метод за изследване на червата е колоноскопията. При това изследване през ануса в дебелото черво се въвежда тънка, гъвкава тръба, снабдена с малка камера. С нейна помощ се оглежда вътрешността на дебелото черво и се търсят полипи, тумори и други болестни изменения. Освен това с този метод става възможно вземането на тъкан за микроскопско изследване от съмнителните области от дебелото черво (биопсия). Преди извършването на изследването, пациентът изпива специален разтвор със слабително действие, който има за цел да почисти червата от фекалиите и да осигури добра видимост. Колоноскопията се извършва след поставяне на упойка.

Сигмоидоскопиятае метод аналогичен на колоноскопията, като разликата е единствено, че пре сигмоидоскопията се оглежда по-малка част от дебелото черво.

Иригографията, е рентгеново изследване на дебелото черво, при които чрез клизма в червото се въвежда контрастно вещество. С негова помощ може да се визуализират тумори и други заболявания на дебелото черво. При иригография най-често се визуализират по-големите по размери туморни процеси, докато по-малките и по-дълбоко разположените тумори, се визуализират трудно. Този метод все повече се измества от колоноскопията.

При доказване на рак на дебелото черво, най-често се извършва компютърна томография на корема и рентгенография на белите дробове. Чрез тях се установява дали заболяването се е разпространило към други органи и лимфни възли.

Освен описаните инструментални изследвания, се извършват и лабораторни изследвания. Чрез тях се търси най-често наличие на анемия, като резултат на хроничното кървене от червата. Има и специфични лабораторни показатели, наречени туморни маркери, но те се използват преди всичко за проследяване на резултата от лечението и за поява на рецидив (отново разрастване на тумора, след проведено лечение).

Рак на дебелото черво – Лечение

Основното лечение при рак на дебелото черво е оперативното отстраняване на част от дебелото черво. Следоперативната химиотерапия може да удължи живота на болните, при които ракът се е разпространил до близко разположените лимфни възли. Счита се, че лъчетерапията удължава живота на хората с рак на ректума (правото черво). Извършването на лъчетерапия преди оперативната интервенция позволява смаляването на размерите на тумора, като по този начин улеснява последващата операция.

Оперативното лечение е крайъгълният камък в терапията на рак на дебелото черво. Каква част от червото ще бъде отстранена зависи от размерите и вида на тумора, както и от неговата локализация. В ной-добрите случаи е налице само злокачествен полип, който лесно се отстранява. При напреднали случаи, при които операцията няма да излекува пациента, се извършват т.нар. палиативни операции, с които се цели да се облекчат симптомите на пациента.

В хода на оперативната интервенция може да се наложи създаване на постоянна колостома. Това е малък отвор на коремната стена, в който се отваря останалото след резекцията дебело черво. През този отвор се евакуират фекалните материи, вместо през ануса. Тези материи се събират в малка торбичка, прикрепена към кожата, която се подменя редовно, за да се предотвратят кожните раздразнения и неприятна миризма.

Във всички случаи, стремежът на хирурга е да запази нормалната функция на дебелото черво, без създаване на колостома. Последната се налага най-вече при процеси, които засягат правото черво.

След отстраняване на тумора, пациентът подлежи на наблюдение през следващите години. Около три месеца след операцията се извършва нова колоноскопия. Последната се повтаря една година след операцията, а след това – на всеки три години. Освен това се извършва и т.нар. тест за окултни кръвоизливи, с който се търси наличие на кръв във фекалиите. Извършва се и определяне на нивото на т.нар. СЕА – карциноембрионален антиген. Това е туморен маркер, който е в повишена концентрация в кръвта на болни от рак на дебелото черво. Този маркер се изследва преди извършването на операцията и след това през интервали от 2-3 месеца. Ново покачване на нивата на туморния маркер след операцията, може да се дължи на поява на рецидив.

Рак на дебелото черво – Профилактика

Най-добрият метод за профилактика на рак на дебелото черво е ранното му откриване и лечение в ранен стадий. При хора над 50 години е добре да се извършва колоноскопия веднъж поне на всеки 5-10 години. А при хора, които имат близки роднини със заболяването – и по-често. Освен колоноскопия, може да се направи иригография и тест за окултни кръвоизливи.

Други методи за профилактика са спиране на тютюнопушенето, чиято връзка с развитие на рак е многократно доказвана; извършването на редовна физическа активност и консумацията на пресни плодове и зеленчуци.

Според някои проучвания, ежедневният прием на ниски дози аспирин, предпазва от развитие на рак на дебелото черво. Поради възможните странични ефекти обаче, приемът трябва да става под лекарски контрол.

Няма доказателства, че приемът на билки може да излекува наличен рак на дебелото черво. Въпреки това обаче, приемът на някои растения, богати на антиоксиданти и витамини, допринасят за поддържане на здравето на червата. Такива билки и растения са червена детелина, джинджифил, куркума, босилек, риган, чесън и лук. Ежедневният им прием, под форма на отвара или като свежи растения, спомага за очистване на стомашно-чревният тракт от токсини и се бори с вредните свободни радикали.