Пиелонефрит – Причини
Пиелонефрит – Рискови фактори
Пиелонефрит – Симптоми
Пиелонефрит – Диагноза
Пиелонефрит – Лечение
Пиелонефрит – Билколечение
Пиелонефрит представлява възпаление на тъканта (паренхима) на бъбрека. Най-честата причина за развитие на пиелонефрит е инвазирането на бъбрека от бактерии. Обикновено те достигат до него от долу нагоре, т.е. от уретрата и пикочния мехур. Бактериите могат да достигнат до бъбрека и чрев кръвоносните съдове. На време поставената диагноза и своевременно започнатото лечение, има решаващо значение за изхода на заболяването. Ако не се лекува правилно, инфекцията на бъбреците може да доведе до трайното им увреждане или до разпространение на бактериите в кръвта и животозастрашаващо състояние – сепсис.
Още по темата Водно пиперичеСминдух - Възстановява силите Инфекциите на бъбрека започват най-често от долните уринарни пътища, уретрата и пикочния мехур, като постепенно се размножават и се изкачват нагоре по уретерите към бъбрека. Възможно е и инфекция, възникнала в друга част на тялото, чрез кръвния ток да достигне до бъбрека и да предизвика развитие на пиелонефрит. По кръвен път инфекцията настъпва по-рядко, но честотата нараства при наличие на чуждо тяло – изкуствена става или сърдечна клапа, които се инфектират. Рядко, пиелонефрит може да настъпи след бъбречна операция.
Факторите, които повишават риска за развитие на бъбречна инфекция са:
-
Женски пол – жените са изложени на по-голем риск от развитие на бъбречни инфекции, в сравнение с мъжете. Това се дължи на особеностите в анатомията на женската отделителна система. Женската уретра е много по-къса от мъжката, така че бактериите изминават много по-малък път от външната среда до пикочния мехур. Анатомичната близост на уретрата до влагалището и ануса, също създават предпоставка за по-лесното инфектиране на пикочния мехур при жените. Веднъж навлезли в пикочния мехур, бактериите по-лесно достигат до бъбреците, причинявайки пиелонефрит.
-
Запушване на пикочните пътища – всичко, което нарушава нормалния поток на урината и пълното изпразване на пикочния мехур, предразполага към инфектиране на бъбречния паренхим. Това може да е наличие на бъбречни камъни, аномалии в структурата на пикочните пътища или увеличени размери на простатната жлеза при по-възрастните мъже.
-
Отслабване на имунната система – заболявания като диабет или наличие на ХИВ – инфекция, предразполагат към наличие на пиелонефрит. Отделянето на глюкоза с урината при недобре компенсиран захарен диабет, създава отлична среда за развитие на бактерии в пикочните пътища и с това се обяснява по-честото наличие на заболяването при диабетици. Приемът на лекарства, потискащи имунната система (имуносупресанти), най-често при трансплантация на органи, също създава предпоставки за поява на инфекция на бъбреците.
-
Увреждане на нервите около пикочния мехур – увреждането на нервите или на гръбначния мозък, може да доведе до блокиране на симптомите, които се появяват при инфекция на пикочния мехур. Така оставено без лечение, възпалението може да прогресира до бъбречна инфекция.
-
Продължително носене на катетър – уринарният катетър представлява тръбичка, която се използва за дрениране на урина от пикочния мехур. Поставя се обикновено преди и след някои оперативни интервенции, или постоянно при лежащо болни.
- Наличие на състояние, наречено везикоуретрален рефлукс (ВУР) – при това състояние, малки количества урина се връщат обратно от пикочния мехур към уретерите и бъбреците. Хората с везикоуретрален рефлукс страдат от чести инфекции на бъбреците в детска възраст и по-късно.
Най-честите белези и симптоми при наличие на пиелонефрит са следните:
- Повишена температура;
- Болка в гърба и кръста, странично или в слабините;
- Коремна болка;
- Често уриниране;
- Силни и постоянни позиви за уриниране;
- Парене или болка при уриниране;
- Наличие на гной (пиурия) или кръв (хематурия) в урината.
Ако се остави без лечение, пиелонефрит може да доведе до сериозни усложнения като:
-
Бъбречна недостатъчност – бъбречната инфекция може да доведе до трайно бъбречно увреждане с развитие на хрончна бъбречна недостатъчност;
-
Отравяне на кръвта (септицемия) – поради богатото кръвоснабдяване на бъбреците, бактериите от тях лесно навлизат в кръвта и се разпространяват с нея в целия организъм.
- Усложнения при бременните – жените, които развиват бъбречни инфекции по време на бременността, могат да имат повишен риск от раждане на бебе с ниско тегло.
Болката в кръста, температурата, болката и паренето при уриниране, насочват мисленето на лекаря към вероятно наличие на пиелонефрит. За окончотелното му доказване са необходими физикален преглед, микробиологично изследване на проби от урина (урокултури) и някои образни изследвания.
Вземането на урина става най-често в домашни или амбулаторни условия. Необходима е сутрешна урина, след извършване на тоалет. Урината се събира в химически чисти съдове. В някои случаи, при невъзможност да се вземе урина по този начин, се налага поставяне на уретрален катетър или в много редки случаи – супрапубична пункция. Взетата урина се подлага на изследвания – микроскопско и микробиологично. При първото се определя броят на левкоцитите и еритроцитите, наличие на епителни клетки, белтък и цилиндри. При микробиологичното изследване се търсят бактерии в урината, определя се тяхната чувствителност към различните антибиотици, с което се подпомага лечението.
От образните изследвания, най-достъпен и безопасен за пациента метод, е абдоминалната ехография. С нейна помощ може да се докажат промени, характерни за остър пиелонефрит, но липсата на изменения в бъбреците не изключва диагнозата. Въпреки това, поради своята достъпност, методът се прилага рутинно в диагнозата на бъбречните заболявания, в това число и пиелонефрит.
По-добро визуализиране на острия пиелонефрит става с помощта на компютърна томография, особено по-съвременните апарати за т.нар. спирална компютърна томография. С нейна помощ се откриват и абсцеси в бъбреците. Друг, подобен на компютърната томография метод, е магнитният резонанс. Неговото прилагане все още е ограничено поради високата му цена, но поради липсата на облъчване на пациента, той е за препоръчване при бременни жени.
Един от основните методи за изследване на отделителната система, е венозната урография. Тя е инвазивен метод, при който се използва контрастно вещество за по-добра визуализация.
Антибиотиците са първа линия в терапията на пиелонефрит. Изборът на подходящ антибиотик зависи от здравословното състояние на пациента и от бактериите, които са открити при изследването на урината. Обикновено симптомите на заболяването де позобряват в рамките на няколко дни от началото на лечението. В много случаи антибиотичното лечение продължава около седмица и повече, и пациентът трябва да не прекъсва по-рано терапията, за да може инфекцията да се елиминира напълно.
В по-тежките случаи може да се наложи приемане в болница и лечение с интравенозни антибиотици до подобряване на състоянието, след което може да се премине към перорален прием.
Когато инфекцията на бъбреците се появява често или острия пиелонефрит хронифицира, е наложително да се търси подлежащата причина, която води това. Често рецидивиращите бъбречни инфекции могат да се дължат на медицински проблем, например наличие на дефекти в структурата на органите на отделителната система. В повечето случаи тези дефекти се отстраняват по хирургичен път. Хирургично лечениесе налага и при оформяне на големи абсеци на бъбрека и т.нар. пионефроза, при която бъбрека се превръща в своеобразна „торба пълна с гной”.
Прилагането на билки за лечение на пиелонефрит и други инфекции на отделителната система, често пъти се съчетава с конвенционалното антибиотично лечение. Счита се, че подходящо подбраното лечение с билки е по-щадящо за организма и без сериозни странични ефекти.
Билки като Бучу (Agathosma betulina) притежават диуретичен ефект и действат антисептично, докато цветовете на Кисел трън подсилват имунната система, повлияват благоприятно камъни в бъбреците и проблеми с жлъчния мехур. Други билки повлияващи благоприятно отделителната система са многоцветното пипериче, китайски лимонник и сминдух.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.