Паркинсон - Симптоми и Лечение на Паркинсон

Болест на Паркинсон – Описание

Болест на Паркинсон – Причини

Болест на Паркинсон – Симптоми

Болест на Диагноза– Описание

Болест на Паркинсон – Лечение

Болест на Паркинсон – Описание

Болест на Паркинсон е свързано с възрастта нарушение в някои нервни центрове, което засяга движението, равновесието и мускулния контрол. Това е често срещано заболяване, което засяга около 1% от хората над шейсет години. Обикновено началото му е около 60 годишна възраст, но има и случаи на по-ранно начало. Заболяването е около 1.5 пъти по-често срещано при мъжете, от колкото при жените.

При болестта на Паркинсон се развива дегенеративен процес в област от мозъка, наречена субстанция нигра. Основното нарушение е свързано с намаляването на концентрацията на вещество, наречено допамин. Той е важен невротрансмитер – участва в предаването на информация между нервните клетки.

Болест на Паркинсон – Причини

Още по темата Гинко билобаБеладонаЛенено масло и здраветоОмега-3 са ключът към преодоляването на много от случаите на депресияЗа жените: как да се храним за красива фигура и добро здравеВсе още не е установена причината, която води до разрушаване на нервните клетки, съставящи субстанция нигра. Съществуват редица теории, опитващи се да обяснят този процес. Според повечето теории, болестта на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е по-скоро комбинация от генетично предразположение и влияние на вредни фактори от околната среда, които водят до клетъчна смърт. При 5-10% от хората с Паркинсон, е открито генетично предразположение. Скорошно проучване открива генетична мутация при някои хора с болест на Паркинсон и въпреки, че последната не се открива при всички хора, тя дава насоки на учените за бъдещи проучвания в тази област. Други изследвания откриват, че по-голям риск за развитие на болестта имат хората, живеещи в селските райони, които консумират вода от кладенци или са изложени на действието на пестициди и хербициди.

Понастоящем, една от най-обещаващите теории за развитие на болестта на Паркинсон, е оксидативната теория. Счита се, че основна причина за поява на заболяването са свободните радикали. Това са химически частици, носещи заряд и силно реактивоспособни – с голяма склонност към включване в различни химични реакции. При разпадането на допамина от ензим, наречен моноамино оксидаза (МАО), се образува водороден пероксид. Нормално, в организма на човек съществуват методи за елиминиране на вредният водороден пероксид – той се разпада бързо под действие на протеин, наречен глутатион. Ако се наруши обезвреждането му, се образуват свободни радикали, които могат да взаимодействат с мембраните на клетките и да ги увредят. При болестта на Паркинсон, концентрацията на глутатион е намалена, а с това и защитата на организма срещу свободните радикали. Освен това, при Паркинсон е увеличено нивото на желязо в мозъка, което също се свързва с повишено образуване на вредните свободни радикали.

Въпреки, че причината за възникване на болестта на Паркинсон не е напълно изяснена, някои хора развиват симптоми на заболяването, причината за които може да бъде открита. В този случаи състоянието се нарича паркинсонизъм или вторичен Паркинсон. Много често подобни симптоми могат да се предизвикат от прием на лекарства, които променят (понижават) нивата на допамина в мозъка. Хората, които развиват подобен лекарствено-индуциран паркинсонизъм, имат повишен риск от развитие на болест на Паркинсон в бъдеще. Почти всички антипсихотични медикаменти, като хлорпромазин, халоперидол, тиоридазин, могат да предизвикат поява на симптоми, подобни на тези при болест на Паркинсон. Други лекарства с подобен страничен ефект са валпроевата киселина, метоклопрамид, някои антидепресанти.

Други причини за поява на вторичен Паркинсон са мозъчни тумори, инсулт, инфекции, токсини, СПИН, хидроцефалия.

Болест на Паркинсон – Симптоми

Трите ключови симптома при болест на Паркинсон са тремор (треперене) в състояние на покой, ригидност (скованост) и забавяне на началото на движенията (наречено брадикинезия). Нестабилността на стойката е четвърти признак, който обаче се появява при напредване на заболяването, обикновено след повече от осем години.

Треморът обикновено започва от едната ръка и може да се появява и да изчезва. Той се влошава по време на стрес и изчезва по време на сън. След няколко месеца до няколко години, другата ръка също се засяга, но понякога първоначалната асиметрия може да се запази. Треморът при Паркинсон може също да засегне езикът, устните или брадичката. Той може да се прояви като обикновено трептене на крайниците или под формата на „броене на стотинки” с пръстите на ръцете.

Ригидността представлява повишено съпротивление при опит от страна на друг човек да разгъне крайника в ставата. Съпротивлението може да е гладко или прекъснато, под форма на зъбци на колело.

Брадикинезията се отнася към забавяне на движението, но също включва и отслабване на движенията и намаляване на обемът им. Брадикинезията се изразява също и с микрография (писане с дребен шрифт), хипомимия (намаляване на изразеността на мимиките на лицето), рядко мигане и хипофония (отслабване на силата на гласа).

Нестабилността на походката се изразява в липса на равновесие и в загуба на рефлексите, които го поддържат. Този симптом трудно се поддава на лечение и е честа причина за инвалидизиране на пациентите с напредване на болестта.

Други симптоми при болест на Паркинсон са затруднено тръгване, завъртане и преминаване през препятствия, например праг на врата. Може да се наблюдава прегърбване на врата, тялото и крайниците. Умора и депресия могат да са началните симптоми на заболяването. Намаленото преглъщане често води до изтичане на слюнка от устата. Засягането на познавателните функции настъпва по-късно в хода на заболяването и засяга около 15 до 30% от хората с Паркинсон. Най-често се засяга краткотрайната памет. Засяга се и вегетативната нервна система, което най-често се проявява със запек, нарушение в изпотяването, сексуална дисфункция и нарушение на съня.

Болест на Паркинсон – Диагноза

Диагностицирането на болестта на Паркинсон може да е трудно. Липсват специфични кръвни тестове или диагностични изследвания, които да подпомагат диагнозата. Ето защо поставянето на погрешна диагноза не е рядкост и засяга около една четвърт от пациентите с Паркинсон. При наличие на съмнения за заболяването, пациентът непременно трябва да бъде насочен към специалист – невролог. Към заболяването насочва наличието на поне два от симптомите на болестта – тремор, ригидност и брадикинезия. Бързото подобрение на състоянието при прием на медикаменти за лечение на Пакинсон (леводопа), също потвърждават диагнозата.

В напредналите стадии на заболяването, разпознаването му е по-лесно. Добре е да се извършат образни диагностични процедури, като магнитен резонанс или компютърна томография, с които да се изключат други причини за състоянието (например тумори).

В трудните случаи, може да се приложат позитронна емисионна томография (РЕТ) и еднофотонна компютърна томография (SPECT), за отличаване на болест на Паркинсон от паркинсонизъм. Тези изследвания обаче са скъпи и това ограничава тяхното прилагане.

Болест на Паркинсон – Лечение

Обгрижването на човек с болест на Паркинсон в домашни условия, може да е доста трудно. В началото, когато симптомите са минимални, болният може успешно да извършва ежедневни дейности, като хранене, къпане, обличане, приемане на лекарства. Дори е възможно болният да продължи да извършва професията си. Въпреки това обаче, с напредване на заболяването, самостоятелното извършване на тези дейности сериозно се затруднява.

Целта на медикаментозното лечение на болестта на Паркинсон е да се контролират симптомите възможно най-дълго време, при намаляване на страничните ефекти на лекарствата. С тяхна помощ обикновено се постига добър контрол над заболяването за около 4 до 6 години. След това инвалидизирането напредва дори и при редовен прием на лекарствата.

Лекарствата повлияват проблемите с движенията и тремора, като повишават концентрацията на допамин в мозъка. Допаминът не може да се приема директно обаче, тъй като не преминава от кръвта в мозъка. Медикаментите, които се прилагат при болест на Паркинсон са:

Леводопа – най-често прилаганото и ефективно лекарство, което преминава в мозъка и се превръща в допамин. Леводопа се комбинира с друго вещество (бенсеразид), която не позволява преждевременното превръщане в допамин, преди лекарството да е достигнало до мозъка. Страничните ефекти включват гадене и спадане на кръвното налягане при изправяне.

Допаминови агонисти – това са лекарствени вещества, които не се превръщат в допамин, а имитират действието му в мозъка. Те не са толкова ефективни, колкото леводопа, но имат по-продължително действие. Към тези лекарства спадат прамипексол и ропинирол. Страничните им ефекти са сходни с тези на леводопа, но освен тях може да се появят и халюцинации, изпотяване, сънливост или компулсивно поведение, като свръхсексуалност, склонност към преяждане или хазарт.

МАО инхибитори – към тази група се отнасят селегилин и ресагилин. Те пречат на разграждането на допамина под действие на ензима моноаминооксидазата (МАО). Основните странични ефекти са гадене и главоболие.

Антихолинергици – тези лекарства се използват от дълго време, за да се контролира треморът, свързан с болестта на Паркинсон. Прилагат се няколко медикамента от тази група, като бензтропин, трихексифенидил и други. Прилагането им е ограничено от редица странични ефекти – нарушения на паметта, обърканост, халюцинации, запек, пресъхване на устата и нарушено уриниране.

Амантадин – може да се прилага самостоятелно в ранните стадии на заболяването или в комбинация с леводопа, в по-късните стадии. Страничните му ефекти са поява на лилави петна по кожата, оток на глезените или халюцинации.

При липса на ефект от медикаментозната терапия или при лош контрол на заболяването, в някои случаи могат да се приложат хирургични процедури. Към тях се отнася дълбока мозъчна стимулация. При нея, по хирургичен път в специфична част на мозъка, се имплантират електроди. Тези електроди са свързани с генератор, имплантиран в областта на гърдите, който изпраща импулси към мозъка и по този начин може да облекчи някои симптоми при Паркинсон. Дълбоката мозъчна стимулация се прилага при по-напреднали случаи на болестта на Паркинсон, когато отговорът към медикаментите е незадоволителен. Стимулацията спомага за намаляване или изчезване на неволевите движения, намалява тремора и ригидността. Хирургичната процедура е свързана и с рискове – инфекции, инсулт или мозъчен кръвоизлив.

Според една от теориите за поява на болестта на Паркинсон, основна причина е увреждащото действие на свободните радикали. Ето защо се счита, че прибавянето на естествени антиоксиданти към диетата, подобрява състоянието на болния с болест на Паркинсон. Антиоксиданти като витамин С и витамин Е, алфа-липоева киселина, коензим Q10и ацетил-цистеин, могат да намалят увреждането на невроните от свободните радикали. Те могат да се прилагат под форма на хранителни добавки. Богати на ацетил-цистеин са яйцата, така че включването им в диетата, може да повиши нивото му в организма по естествен път.

Добавки, които подпомагат мозъчната функция и могат да подобрят състоянието при Паркинсон са гинко билоба и масла, богати на омега-3 мастни киселини. Добавянето на гинко билоба се свързва с подобряване на паметта и будността, а също и с подобряване на антиоксидантната защита.