Менингит Менингит - Описание

Менингит - Причини

Менингит - Симптоми

Менингит - Диагноза

Менингит - Лечение


Менингит – описание

Менингит е потенциална животозастрашаваща инфекция на менингити – обвивките на главния и гръбначния мозък. Оставен без лечение, менингит може да доведе до оток на мозъка и последващо инвалидизиране, кома или дори смърт.

Минингит предизвикват разнообразни причинители, като бактерии, вируси, гъби, реакции към медикаменти и токсини от околната среда, например тежки метали. Вирусният менингит, за разлика от бактериалния и микотичния (предизвикан от гъбички), има много по-добра прогноза. Бактериалният менингит е най-сериозната форма на менингит, която в 20-25% от случаите може да завърши фатално, дори и на фона на лечение. Симптомите при вирусен менингит в някои случаи наподобяват грип и заболяването може да остане недиагностицирано. Антибиотичното лечение не дава резултат, тъй като причинителите са вируси. Въпреки това обаче, прогнозата е много добра. Менингит, причинен от гъбички, е рядко срещана форма, засягаща най-често хора с нарушена имунна система.

Менингит – описание


Още по темата Ваксината срещу пневмококи е подходяща до 5 г.Най-често менингит се причинява от вируси, но той може да е резултат и на бактериална инфекция. В по-редки случаи менингит може да причинят някои гъбички. Тъй като бактериалните инфекции са най-често сериозни и могат да застрашат живота на заболелия от тях, идентифицирането на конкретния причинител е важна част от съставянето на терапевтичния план.

  • Бактериален менингит – остър бактериален менингит обикновено настъпва, когато бактериите нахлуят в кръвта и мигрират до главния и гръбначния мозък. Той може да настъпи и при директно навлизане на бактериите в менингите, като резултат от ушни инфекции и инфекции на синусите, а също и при фрактура на черепа, и по-рядко – при някои операции.  Редица бактерии могат да причинят бактериален менингит. Най-честите от тях са:
     
  • Стрептококус пневмоние (пневмококи) – тази бактерия е най-честият причинител на бактериален менингит при бебета, малки деца и възрастни. Често тя причинява инфекции на ушите и синусите. Разработена е ваксина за предпазване от пневмококови инфекции, която е включена и в имунизационния календар на България.
     
  • Найсерия менингитидис (менингококи) –тази бактерия е друг водещ причинител на менингит. Менингококов менингит обикновено настъпва при навлизане на бактерията в кръвта, по време на инфекция на горните дихателни пътища. Тази инфекция е силно заразна. Тя засяга основно тийнейджъри и хора в млада възраст, и може да предизвика ограничени епидемии в училища, общежития  и казарми. За ограничаване на случаите с менингококов менингит също е създадена ваксина.
     
  • Хемофилус инфлуенце – бактерията хемофилус инфлуенце тип В е една от водещите причинители на бактериален менингит при деца. Със създаването на ваксина и включването ѝ в имунизационния календар обаче, случаите на това заболяване значително намаляват.
  • Листерия моноцитогенес –тази бактерия може да се открие в меките сирена, хот-дог и някои колбаси. Здравите хора, влизайки в контакт с бактерията, обикновено не се разболяват. Податливи на инфекцията са бременни жени, новородени, хора в напреднала възраст и хора с увредена имунна система. Листерията може да премине през плацентарната бариера и инфекцията с нея в напреднала бременност може да доведе до загиване на бебето преди раждане или скоро след раждането.
     
  • Вирусен менингит – всяка година вируси предизвикват много по-голям брой случаи на менингит от бактериите. Вирусният менингит обикновено протича по-леко и често се самоизлекува. Голям брой от вирусните менингити се предизвиква от група вируси, наречени ентеровируси. Те са най-разпространени в края на лятото и началото на есента. Други вирусни причинители на менингит са херпес симплекс вирус, ХИВ – вирус, вирусът на заушката, западно-нилски вирус и други.
     
  • Хроничен менингит – хроничните форми на менингит настъпват, когато мозъчните обвивки и ликворът са инвазирани от бавно-развиващи се микроорганизми. Белезите на хроничен менингит се развиват за две и повече седмици. Въпреки това, симптоми като главоболие, треска, повръщане и замъглено съзнание, са подобни на тези при остър менингит. Възможни причинители на хроничен менингит са туберкулозният бактерий и причинителя на Лаймска болест (Борелия бургдорфери), а също и гъбички.
     
  • Микотичен менингит – това е рядка форма на менингит, който протича като хроничен менингит. В редки случаи той може да имитира протичането на остър бактериален менингит. Микотичният менингит не се предава от човек на човек. Криптококовият менингит е най-честата гъбична форма на заболяването и засяга хора с увредена имунна система, например болни от СПИН. Криптококовият менингит е животозастрашаваща инфекция ако не се лекува с противогъбични медикаменти.
     
  • Други причини за менингит – химични реакции, лекарствени алергии, някои видове рак и възпалителни заболявания, като саркоидоза.

Рискови фактори за развитие на бактериален менингит са:

·        Възрастни над 60 години;

·        Деца под пет-годишна възраст;

·        Алкохолизъм;

·        Болни от сърповидно-клетъчна анемия;

·        Болни от злокачествени заболявания, лекуващи се с химиотерапия;

·        Хора, лекуващи се с имуносупресанти (най-често след трансплантация);

·        Болни от диабет;

·        Хора, живеещи в казарми, общежития;

·        Интравенозни наркомани;

·        Хора, претърпели мозъчна операция по повод хидроцефалия, с поставен шънт.

Симптоми Менингит

Лесно ранните оплаквания при менингит могат да се объркат със симптомите при грип. Симптомите при менингит могат да се развият от няколко часа до един-два дни. Симптомите при менингит, които се проявяват при хора, над две-годишна възраст са:

·        Внезапно повишаване на температурата;

·        Силно главоболие;

·        Скованост на врата;

·        Гадане или повръщане, придружаващи главоболието;

·        Обърканост или нарушена концентрация;

·        Припадъци;

·        Сънливост или трудно събуждане;

·        Повишена чувствителност към светлина;

·        Загуба на апетит и жажда;

·        Поява на обрив (при менингококов менингит).

Симптоми на менингит при новородени и кърмачета – те нямат класическите симптоми на главоболие и вратна ригидност (скованост). На тяхно място могат да се наблюдават следните симптоми:

·        Висока температура;

·        Непрекъснат плач;

·        Прекомерна сънливост или раздразнителност;

·        Ограничена активност и мудност;

·        Отказ от храна;

·        Издуване (бомбиране) на фонтанелата;

·        Скованост на тялото на бебето;

·        Бебетата с менингит трудно се успокояват, дори плачат по-силно при вземане на ръце.

Менингит – Диагноза

Поставянето на диагнозата менингит се базира на данните за оплакванията на болния, физикалния преглед и извършването на някои изследвания. По време на прегледа, лекарят може да търси данни за инфекция на ушите, гърлото и кожата по протежението на гръбнака. Изследванията, които подпомагат диагнозата са следните:

  • Кръвни изследвания – на пациента се взема венозна кръв, в която, чрез посявки на специални хранителни среди, се търсят микроорганизми (бактерии). Това изследване се нарича хемокултура и е необходимо да се извърши повече от веднъж (най-често трикратно).
     
  • Образни изследвания – рентгенография и компютърна томография на главата, синусите и гръдния кош могат да разкрият оток и възпаление. Тези тестове помагат и за откриването на инфекция в други части на тялото, която може да е свързана с възникването на менингит.
     
  • Лумбална пункция – за поставяне на окончателна диагноза менингит, е неоходимо изследване на цереброспинална течност (ликвор), който се взема чрез т.нар. лумбална пункция. При пациенти с менингит, в ликвора се откриват ниски нива на глюкозата, заедно с повишени нива на белите кръвни клетки (левкоцити) и повишени нива на протеини.

Менингит – Лечение

Лечението зависи от типа менингит.

  • Бактериален менингит – острият бактериален менингит изисква незабавно лечение с интравенозни антибиотици, в комбинация с кортикостероиди, за да се намали риска от оток на мозъка и припадъци. Видът на антибиотика или комбинацията от антибиотици зависи от изолирания бактерий и неговата чувствителност към антибиотика. Най-често се прилагат широкоспектърни антибиотици, които покриват голям брой микроорганизми, особено в случаите, когато не е изолиран причинителя.
     
  • Вирусен менингит –  антибиотиците нямат ефект при вирусния менингит, а повечето случаи преминават сами  в рамките на няколко седмици. Лечението на умерените случаи на вирусен менингит включват почивка на легло, достатъчна хидратация и болкоуспокояващи и температуропонижаващи средства. Ако вирусният менингит е причинен от херпесен вирус може да се приложи антивирусен медикамент.
     
  • Микотичен менингит – лекува се с противогъбични медикаменти, които обаче имат значителни странични ефекти.
     
  • Неинфекциозен менингит – когато причината за менингит е алергична реакция или автоимунно заболяване, най-често лечението е с кортикостероидни препарати. Свързаните със злокачествено заболяване случаи на менингит, изискват лечение на съответното злокачествено заболяване.

Менингит – профилактика

В повечето случаи менингит е заразно заболяване. За предпазване от заразяване могат да се спазват следните съвети:

  • Редовно измиване на ръцете– внимателното почистване на ръцете е важна стъпка за избягване на контакт с инфекциозни агенти. Важно е и децата да се приучат към редовно измиване на ръцете, особено преди всяко хранене, след ходене до тоалетна, след пребиваване в многолюдни публични места или игра с животни.
     
  • Спазване на добра хигиена – не бива да се споделят с други хора храни и напитки, сламки за пиене, прибори за хранене, балсами за устни и червила, или четки за зъби.
     
  • Поддържане на добро здраве – поддържане на добра имунна система чрез достатъчна почивка, редовна физическа активност и здравословен хранителен режим, богат на плодове и зеленчуци, и пълнозърнести храни.
     
  • Изграждане на полезни навици – при кашляне и кихане, устата и носа трябва да се покриват с ръка или със салфетка, която след това се изхвърля.
     
  • Бременните трябва да внимават с хранителния режим – за да намалят риска от листериоза, бременните трябва да консумират достатъчно добре термично обработено месо и да избягват консумацията на меки сирена, приготвени от непастьоризирано мляко (фета, камамбер, бри).