Какво е коклюш?
Причини за появата на коклюш
Рискови фактори за развитието на коклюш
Клинична картина
Как се диагностицира коклюш?
Диференциална диагноза
Усложнения при коклюш
Профилактика
Лечение на коклюш
Коклюшът (известен и като магарешка кашлица) е силно заразно инфекциозно заболяване, засягащо дихателните пътища, предимно в детска възраст.
Още по темата РосянкаРезене (морач)Кашлица – Симптоми и Лечение на Кашлица с БилкиКак да преодолеем пролетна умораЕхинацея и прополис вдигат имунитета в студа В ерата преди ваксинациите, коклюшът е бил водеща причина за смърт в ранна детска възраст. След въвеждането на системната имунизация, случаите на това инфекциозно заболяване намаляват с повече от 99% от 1930 до 1980 година. Въпреки това обаче, коклюшът не е изкоренен и трябва да се включва в диференциалната диагноза на протрахирана кашлица с цианоза или повръщане, и сигнификантна лимфоцитоза от кръвните изследвания.
Приината за появата на коклюш е аеробен, грам-отрицателен кокобактерий, наречен Bordetella pertusis.Bordetella parapertusis и Bordetella bronchisepticaса по-рядко срещани и водят до по-леко по протичане заболяване. Бактериите се прикрепват и размножават върху епитела, който покрива дихателните пътища, започвайки от носоглътката и достигайки до бронхите и бронхиолите. Заболяването се разпространява от човек на човек по въздушно-капков път. Предимно при кашлица, във въздуха се отделят капчици аерозол, в които се съдържа причинителят. Инфектирането става при попадането им в дихателните пътища на друг възприемчив организъм. Коклюшът е силно заразен – около 80-90% от възприемчивите индивиди, изложени на заболяването се разболяват. Това най-често се случва при пропуски в имунизационния календар. Заболяването има известна сезонност – повечето случаи се срещат в края на лятото и началото на есента.
Коклюш - Рискови фактори за развитието
- Пропуски в имунизационния календар;
- Контакт със заболели;
- Наличие на епидемична ситуация;
- Бременност.
Статдиите, през които минава болестта коклюш са инкубационен, катарален, конвулсивен и реконвалесцентен.
-
Инкубационен период– липсват изявени симптоми на коклюш. Този период започва от попадането на причинителя върху лигавицата на респираторния тракт до изявата на симптоми. Обикновено продължава от 7 до 10 дни, а внякои случаи – и до 21 дни.
-
През катаралния стадий постепенно се появява хрема, сълзотечение, температура, най-често субфебрилна, лека кашлица (като закашляне), обща отпадналост.
- Конвулсивният (пароксизмален) стадий продължава около 2 до 4 седмици. Основен симптом на коклюш през този период е пристъпната кашлица . Тя се предшества често от чувство на гъделичкане в гърлото. Следват къси кашлични пристъпи, които продължават до изчерпване на поетия въздух и често се съпровождат с цианоза. Следва шумно поемане на въздух, наречено реприз. Именно заради шумното поемане на въздух, наподобяващ рев на магаре, коклюшът е известен като магарешка кашлица. След поемането на въздух следват нови пристъпи, които в по-тежки случаи могат да достигнат до 30-50 на ден. При малки деца често пристъпа завършва с повръщане, а кърмачетата най-често заспиват. При възрастни заболяването протича по-нетипично и рядко се мисли за него. Липсват типичните пристъпи на кашлица, по-често се наблюдава продължителна, хронично протичаща кашлица.
Пристъпите могат да се провокират от кърмене, от шум, кашлица на друго дете. Най-често се появяват нощно време. Кашлицата изтощава децата и нарушава нормалния им сън. Те стават раздразнителни и често се наблюдава спад в телесното тегло.
Характерна особеност при коклюш е липсата на висока температура и съществена находка в белите дробове, освен ако не е настъпило усложнение. Могат да се наблюдават малки кръвоизливи в конюнктивите и по лицето, които се дължат на мъчителната кашлица.
- През реконвалесцентния стадий кашличните пристъпи постепенно се разреждат и състоянието на болното дете се подобрява. При наслагване на нови, най-често вирусни инфекции, съществува риск от нов тласък на пристъпите. Този период на възстановяване продължава няколко месеца.
Коклюш - Как се диагностицира?
При развитие на типичните кашлични пристъпи, диагнозата се улеснява. В катаралният период обаче, поставянето на диагноза е затруднено.
-
От лабораторните изследвания съществено значение има повишаването на левкоцитите (левкоцитоза) и най-вече повишените лимфоцити (лимфоцитоза) – над 70%. При по-възрастни пациенти, особено имунизирани, може и да не се наблюдава изразена лимфоцитоза.
-
Изолирането на причинителя е най-добрият метод за поставяне на диагнозата. За целта се взема материал от носоглътката с помощта на закривен тампон. Посява се на специални среди за Bordetella pertusis – среди на Bordet-Gengou или Regan-Lowe.
-
По-модерни и чувствителни методи за доказване на причинителя са полимеразната верижна реакция (PCR), при която се търси директно ДНК на Bordetella.Макар и високо ефективен, този метод изисква специални лаборатории и е по-скъп.
- Други методи за доказване на коклюш са серологичните – при които се търсят антитела срещу причинителя в серума от болния. Такъв метод е ELISA.
Много заболявания могат да наподобяват по симптоми коклюша. С пристъпен задух и кашлица протича и бронхиалната астма, въпреки че не се среща в кърмаческа възраст. Други заболявания, които могат да имитират коклюш са: бронхит, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бактериални и вирусни пневмонии, аспирация на чуждо тяло.
Усложненията при коклюш могат да бъдат от страна на белия дроб, а така също и от страна на други органи и системи. Често се среща наслагване на вторична инфекция с развитие на пневмония. При тези случаи температурата от субфебрилна се повишава значително, променя се и характера на физикалната находка.
При кърмачета и малки деца може да се наблюдават гърчове и засягане на централната нервна система. Това се дължи на честите пристъпи на кашлица и затруднено поемане на въздух, които водят до хипоксия и лишават мозъка от кислород.
По-рядко поради усилената кашлица може да се наблюдават фрактури на ребра, хернии, пролапс на правото черво.
Най-добрият и специфичен метод за профилактика на заболяването е убитата ваксина срещу Bordetella pertusis. В миналото тя се е поставяла като част от ваксината ДТК (срещу дифтерия, тетанус и коклюш). В момента тя влиза в състава на пет-компонентната ваксина Pentaxim(насочена срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце), която се поставя на кърмачето през втори, трети и четвърти месец и като реимунизация – през шестнайсти месец. Противококлюшната ваксина се поставя и на шест-годишна възраст, като част от ваксината Tetraxim.
За кърмачетата под шест месеца, лечението е болнично. То включва антибактериални средства срещу причинителя, както и поддържащо лечение. Целта на терапията е да се намали броя на кашличните пристъпи, да се облекчи кашлицата, а също и да се ограничи разпространението на инфекцията.
Антибиотици се назначават при доказан коклюш, а също и при подозрение за такъв. Въпреки, че ефектът им е най-добър при назначаване още в катаралния стадий, тяхното включване и на по-късен етап също е оправдано. Те спомагат за елиминиране на причинителя от респираторния тракт и по този начин ограничават възможността за заразяване на околните.
Bordetella pertusis е чувствителна към антибиотици от групата на макролидите – Еритромицин, Кларитромицин, Азитромицин. При деца под един месец Кларитромицин и Еритромицин не се препоръчват, поради повишен риск от развитие на хипертрофична пилорна стеноза. При свръхчувствителност към макролиди, може да се назначи триметоприм-сулфаметоксазол (Бисептол).
При нужда, към антибактериалното лечение на коклюш се включва и кислородотерапия, аспирация на трахеобронхиалното дърво. При тежките случаи може да се наложи и апаратна вентилация.
Прилагат се също и кортикостероиди (Урбазон) и препарати от групата на бета2-агонистите (Салбутамол). При наслагване на вторична инфекция, с развитие на пневмония, се назначават широкоспектърни антибиотици.
На болното дете трябва да се осигури спокойствие, като се избягват факторите, предизвикващи пристъпи. Стаята трябва да се проветрява редовно, а въздухът – да се овлажнява. Препоръчва се прием на лека храна и много течности, за да се намали риска от дехидратация, най-вече при малки деца.
Според основоположника на хомеопатията – Ханеман, много добро средство за лечение на коклюш е хомеопатичният препарат Drosera. Той се прилага при типично протичане на коклюша с пристъпи и шумно поемане на въздух. Други препарати, които се използват са: Cuprus, Coccus cacti, Magnesia phosphorica и др.
За облекчаване на основния симптом на коклюш с добър ефект е Мащерката (Thymus vulgaris).Нейното използване се обяснява с антибактериалния, антисептичния и облекчаващия кашлицата ефект.
Счита се, че Ехинацея (Echinacea purpurea) е подходяща билка за лечение на коклюш, като скъсява конвулсивния период и намалява интензитета на пристъпите.
Градинската ружа (Althea officinalis) също намира приложение в терапията на коклюша като облекчава кашлицата, втечнява секретите и улеснява отделянето им.
Лопен (Verbascum thapus) има антибактериален и противовъзпалителен ефект. Етеричните масла в неговия състав облекчават кашлицата и подпомагат отхрачването.
Други билки, които се използват като помощни средства в лечението на коклюш са: Лайка (Matricaria recutita), Анасон (Pimpinella anisum), Чесън (Allium sativum), Червена детелина(Trifolium pratense), Женско биле (Glycyrrhiza glabra), Подбел(Tussilago farfara).
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.