Катаракта – Видове
Катаракта – Причини
Катаракта – Симптоми
Катаракта – Диагноза
Катаракта – Лечение
Катаракта – Профилактика
Катаракта е безболезнено помътняване на част от лещата на окото, което затруднява преминаването на светлината към ретината. Ретината е най-вътрешният слой на окото, в който специални клетки улавят светлината, навлизаща в окото и я трансформират в нервни сигнали. Тези сигнали достигат до мозъка и информацията се преработва в зрителен сигнал. Тъй като при катаракта се блокира преминаването на светлина към ретината, тя може да доведе до нарушения в зрението.
В повечето случаи катаракта се развива с напредване на възрастта. Катаракта може да засегне само едното око или и двете очи едновременно. Въпреки че зрението може да се възстанови, тя е водеща причина за слепота сред възрастните хора, преди всичко в страните от третия свят, където липсва адекватно хирургично лечение.
Още по темата МорковОчанка8 храни от които очите имат нуждаБилки заменят пункциите при синузитЛещата е изградена предимно от вода и белтък. Поддържането на нейната прозрачност се обуславя от специфични протеини в нейния състав. С напредване на възрастта, структурата на тези протеини се нарушава, което води до постепенно замъгляване на лещата. Рядко катаракта може да се наблюдава при раждане или в ранна детска възраст, като резултат от наследствени ензимни дефекти, тежка травма на окото, оперативни интервенции или вътреочен възпалителен процес. Други фактори, които могат да доведат до развитие на катаракта в ранна възраст са прекомерно излагане на ултравиолетова светлина, диабет, тютюнопушене или употреба на някои лекарства, като стероиди. Други лекарства, които в по-редки случаи могат да доведат до заболяването са статини и финотиазини, използвани продължително време.
В зависимост от възрастта, в която се развива:
• Сенилна – в напреднала възраст;
• Вродена (конгенитална) и инфантилна – заболяването е налице при раждането или се развива в ранна детска възраст;
В зависимост от частта на лещата, която е засегната от болестния процес:
• Нуклеарна (ядрена) – засегната е централната част на лещата, наречена ядро.
• Кортикална – засегната е предимно периферната част на лещата, наречена кортекс (кора).
• Субкапсуларна – обхваната е частта от лещата, непосредствено под капсулата. Тя може да бъде предна или задна. Задната субкапсуларна катаракта се характеризира с много по-бърза прогресия от нуклеарната и кортикалната катаракта
Наличието на заболяването често се сравнява с гледане през замъглено стъкло или през замърсена леща на фотоапарат. Катаракта може да доведе до разнообразие от симптоми и зрителни промени, като:
- размазано, неясно зрение;
- заслепяване при силно слънце или от автомобилни светлини при шофиране през нощта;
- отслабено цветно зрение;
- нарастване на късогледството, придружено от честа нужда от смяна на очилата;
- по-рядко – двойно виждане с едното око.
Някои хора забелязват, че зрението им за близко разстояние (например при четене) се подобрява, което се обяснява с нарастване на късогледството от отока на лещата. В началните стадии промяна в диоптъра на очилата може да доведе до подобрение в зрението. С напредване на заболяването обаче, зрението става замъглено и по-силните очила или лещи не могат да подобрят състоянието.
Обикновено се развива постепенно и не е свързана с болка, зачервявяне или други симптоми, освен при много напредналите случаи. Много бързите и/или болезнени промени в зрението са подозрителни за други очни заболявания.
При съмнение за наличие на катаракта, се извършва преглед и различни изследвания на лещата:
-
Тест за зрителна острота – с помощта на специална таблица се определя зрението за далечно разстояние;
-
Рефракция – лекарят ще определи дали състоянието ще се подобри с очила;
-
Тест с използване на ярка светлина – зрението може да е нарушено в среда с един вид светлина и нормално при друг. Тази различна чувствителност към светлина се изследва с помощта на светлинни източници с различен потенциал.
-
Тест за контрастна чувствителност – тества способността за различаване на отенъци на сивото, което е затруднено при наличие на болестта.
- Тонометрия – изследването се използва при съмнение за глаукома. С него се определя вътреочното налягане.
След проведените тестове, лекарят разширява зеницата с помощта на капки и следва преглед на лещата и ретината, за да се изключат други причини за нарушаване на зрението, освен заболяването.
Лечението е преди всичко оперативно. Най-честият вид оперативна интервенция е факоемулсификация. С помощта на оперативен микроскоп хирургът прави малък разрез на повърхността на окото, в или близо до роговицата. С помощта на тънка ултразвукова сонда се разтварят мътните участъци в лещата, които след това се всмукват от същото устройство. След като помътняването е отстранено, се поставя изкуствена леща. Тази оперативна интервенция продължава около трийсет минути и обикновено се изисква само лека седация на пациента и анестезиращи капки.
При по-напреднали случаи на болестта, при които лещата е прекалено плътна, за да се извърши факоемулсификация, се прилага екстракапсуларна оперативна интервенция. При нея се прави по-голям разрез, за да може да се отстрани цялата катаракта, без да се раздробява предварително в окото. Отново се поставя изкуствена леща. Процедурата изисква поставяне на повече шевове и по-продължително време за възстановяване.
Не съществува ефективен начин за предпазване от възникване. Профилактиката включва избягване на други очни заболявания, които могат да я причинят, както и намаляване на рисковите фактори.
• Носенето на слънчеви очила може да намали шансовете за развитието и, както и на проблеми с ретината. Очилата с UV – филтри намаляват влиянието на вредната радиация и могат да забавят прогресията.
• Няма сигурни данни, че витамини, минерали и хранителни добавки на билкова основа могат да предпазят от развитие на заболяването.
• Воденето на здравословен начин на живот може да помогне така, както помага за профилактиката на други заболявания в тялото. Това включва подходяща диета, редовни физически упражнения и избягване на тютюнопушенето.
• При пациенти със захарен диабет, стриктният контрол на кръвната захар може да забави иначе ускореното развитие на катаракта.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.