Диабет – Причини
Диабет – Видове
Диабет – Симптоми
Диабет – Усложнения
Диабет – Диагноза
Диабет – Лечение
Диабет – Билколечение
Захарният диабет е група от метаболитни заболявания, които се характеризират с повишена кръвна захар (глюкоза), която се дължи на нарушение в инсулиновата секреция или действие, или и двете. Захарният диабет е познат още от древността, където се е свързвал с отделяне на „сладка” урина и загуба на мускулна маса. Повишените нива на кръвната захар, водят до отделянето ѝ в урината, и на това се дължи появата на „сладка” урина.
Нормално, нивата на кръвната захар се регулират стриктно от инсулина- хормон, който се отделя от панкреаса (задстомашната жлеза). Инсулинът понижава нивото на кръвната захар. Неговата секреция се стимулира от прием на храна, който води до повишаване на кръвната захар. При пациенти с диабет, липсата или недостатъчната продукция на инсулин, води до повишаване на кръвната захар (хипергликемия). Захарният диабет е хронично заболяване, което означава че въпреки че се контролира, продължава през целия живот.
Още по темата ГорухаЦаревична косаБългарска компания провежда безплатни обучения за работа с ДНК изследванияНа симпозиум на водещи експерти в областта на артериалната хипертония във Велинград бяха представени нови данни, потвърждаващи ефикасността на TWYNSTA®Диабетно лекарство ще се включи в борбата със затлъстяването Влиянието на диабет върху организма на човек е огромно. С течение на времето, той води до значително понижаване на зрителната острота, до слепота; бъбречна недостатъчност и увреждане на нервите. Тези разнопосочни увреждания се дължат на засягане от заболяването на малките кръвоносни съдове, наречено микроангиопатия. Захарният диабет е важен рисков фактор и за ускоряването на процеса на атеросклероза, който води до стесняване на по-големите кръвоносни съдове, и повишава риска от настъпване на инсулт, исхемична болест на сърцето и други. Това засягане на големите кръвоносни съдове е известно като макроангиопатия.
Глюкозата е проста захар, която се съдържа в храната. Тя е важно хранително вещество, което доставя енергия, необходима за нормалното функциониране на организма. Приетите с храната въглехидрати се разпадат в тънките черва и освободената при това глюкоза се абсорбира от клетките на чревната лигавица и попада в кръвта. С кръвотока глюкозата се отнася до всички клетки в организма, където се използва като енергиен източник. Глюкозата обаче не може да навлезе сама в клетките. Тя има нужда от инсулина, за да може да се транспортира в тях. Без инсулин, клетките страдат от недостиг на глюкозна енергия, въпреки наличието на изобилие от глюкоза в кръвта. Изобилието от неизползвана глюкоза преминава в урината и се отделя чрез нея.
Инсулинът е хормон, който се отделя от специализирани клетки на панкреаса, наречени бета-клетки. Панкреасът е разположен дълбоко в коремната кухина, зад стомаха. Освен за подпомагане на навлизането на глюкозата в клетките, инсулнът е тясно свързан с регулирането на кръвната глюкоза (кръвната захар). След всяко хранене, глюкозата в кръвта се покачва. В отговор на повишената кръвна захар, панкреасът отделя повече инсулин, който насочва глюкозата към клетките. Когато нивото на кръвната захар спадне, отделянето на инсулин също се понижава. Трябва да се отбележи, че дори и по време на гладуване, инсулинът се отделя в постоянни, ниски концентрации, които помагат за поддържането на стабилно ниво на кръвната захар. При пациентите с диабет, инсулинът или липсва, или е относително недостатъчен за нуждите на организма. Във всички тези случаи, това води до повишаване на нивата на кръвната захар – хипергликемия.
Недостатъчна продукция на инсулин (абсолютен дефицит или относителен, спрямо нуждите на тялото от инсулин), производство на дефектен инсулин (рядка причина) или невъзможност на клетките да използват инсулина, водят до хипергликемия и диабет. Неспособността на клетките да използват наличния инсулин, засяга предимно клетките на мускулната и мастната тъкан, и води до състояние известно като инсулинова резистентност. Това е основен проблем при диабет тип 2. Главното нарушение при инсулин тип 1 е абсолютният дефицит на инсулин, развиващ се след разрушаване на бета-клетките на панкреаса, които са отговорни за продукцията на инсулина.
Има два основни типа диабет – тип 1 и тип 2. В миналото диабет тип 1 се нарича още инсулинозависим захарен диабет или ювенилен диабет (диабет на младата възраст).
Диабет тип 1
При този тип диабет, тялото произвежда антитела срещу собствените тъкани на панкреаса и това води до нарушаване на инсулиновата продукция. Абнормални антитела се откриват при по-голямата част от болните от диабет тип 1.
При автоуминните заболявания, към които се причислява и диабет тип 1, имунната система погрешно изработва антитела и клетки на възпалението, които причиняват увреждане на различни тъкани от тялото. При тип 1 захарен диабет, мишена за антителата са бета-клетките на панкреаса, които са отговорни за произвеждането на инсулин. Счита се, че склонността към развитие на такъв, погрешен имунен отговор, е генетично заложено. Излагането на оганизма на действието на различни вируси (коксаки вируси и вирусът на заушката), както и на други токсини от външната среда, може да отключи автоимунната реакция и увреждането на панкреаса. При мнозинството от пациентите се откриват анти-островни антитела, антиинсулинови антитела и анти – глутамат декарбоксилазни антитела. Те могат да се открият в серума на пациентите с диабет тип 1 и да се използват за определяне на риска от развитие на заболяването.
Захарен диабет тип 1 се открива предимно при млади хора, обикновено преди 30 годишна възраст. Въпреки това, по-възрастни пациенти също могат да развият заболяването. Тази малка група пациенти се отнася към особен тип диабет, наричан LADA (latent autoimmune diabetes in adults) – латентен автоимунен диабет при възрастните. Това е една бавно прогресираща форма на захарен диабет тип 1. От всички хора с диабет, около 10% се падат на диабет тип 1, а останалите 90% - на диабет тип 2.
Диабет тип 2
Втори тип диабет в миналото е бил известен като инсулино-независим захарен диабет или диабет на зрялата възраст. Основният проблем при този тип диабет е наличието на инсулинова резистентност. Панкреасът на тези пациенти произвежда инсулин, но чувствителността на прицелните клетки към неговото действие, е намалена. С течение на времето, бета-клетките, произвеждащи инсулин, се изтощават, и настъпва намаляване на нивото на инсулина. Така пациентите с втори тип диабет, започват да се нуждаят от инсулин, подобно на тези с първи тип диабет. Въпреки, че диабет тип 2 се счита за заболяване на напредналата възраст, все повече случаи се откриват и сред младите хора, дори тийнейджърите. Това се обяснява с разпространението на затлъстяването, обездвижването и лошите хранителни навици на тази възрастова група. Основен рисков фактор за развитие на диабет тип 2 е затлъстяването. Рискът се удвоява с всеки 20% над идеалното телесно тегло.
Други типове диабет
В 2 до 10% от всички бременности се наблюдава преходен захарен диабет. Неговата поява се дължи на големите хормонални промени по време на бременността. Това повишаване на стойностите на кръвната захар, по време на бременност, е известно като гестационен диабет. Обикновено състоянието на жената се подобрява след раждането. При 35 до 60% от жените след раждането, гестационният диабет преминава в диабет тип 2 през следващите 10 до 20 години. Това важи особено за жените с наднормено тегло след раждането и за тези, които са имали нужда от инсулин по време на бременността.
Захарен диабет може да се наблюдава и вторично, в резултат на някои заболявания на панкреаса – хроничен панкреатит, травма, хирургично отстраняване на панкреаса.
Някои ендокринни заболявания също могат да предизвикат поява на диабет – синдром на Кушинг, акромегалия. Продължително лечение с кортикостероиди също може да наруши глюкозната хомеостаза и да доведе до изява на захарен диабет.
Ранните симптоми при нелекуван диабет, се дължат на повишените нива на глюкозата с кръвта и на загубата на глюкоза с урината. Повишеното количество на глюкоза в урината, води до повишаване на общото количество отделена урина (полиурия). Това от своя страна води до дехидратация и повишена жажда (полидипсия). При деца, повишеното уриниране може да се изяви и като нощно напикаване (енурезис).
Дефицитът на инсулин, абсолютен или относителен (инсулинова резистентност), засяга въглехидратната, протеиновата и обмяната на мазнините. Инсулинът е анаболен хормон, който стимулира синтеза на белтъци и складирането на мазнини. Липсата му води до отслабване на тегло, въпреки най-често повишения апетит. Някои пациенти с диабет се оплакват и от обща слабост, гадане и повръщане. Поради повишеното отделяне на глюкоза с урината, диабетиците са податливи на уринарни инфекции и вулвовагинити при жените. Кожните инфекции също са много чести.
Голямата социална значимост и тежест на захарен диабет, се дължат преди всичко на неговите усложнения. Те водят до инвалидизиране на болните, а острите усложнения могат да доведат и до смърт. Основните остри усложнения при диабетно болните са хипогликемичната и кетоацидозната кома. Първата настъпва често при болни, на лечение с инсулин – при предозиране или при неадекватен прием на храна или повишена физическа активност. Болните са изплашени, обилно изпотени, разтреперват се, усещат силен глад. Ако не се вземат спешни мерки за преодоляване на състоянието, се засяга нервната система до изпадане в кома. При кетоацидозната кома е налице хипергликемия и повишаване на т.нар. кетотела в кръвта и урината. Те се дължат на невъзможността на организма да използва глюкозата за енергия, при което се образуват повишени количества амоняк, ацетоацетат и бетаоксимаслена киселина. Кетоацидоза настъпва често при диетични грешки, инфекции, внезапно спиране на терапията.
Хроничните усложнения при захарен диабет се дължат на засягане на малките и големи кръвоносни съдове, както и на нервите. Диабетната ретинопатия е най-честата причина за засягане на зрението и може да доведе до слепота. Диабетната нефропатия засяга бъбреците и води до развитие на бъбречна недостатъчност при диабетиците. Диабетната невропатия инвалидизира болните и силна нарушава качеството им на живот. Развитието на т.нар. диабетно стъпало е честа причина за ампутация на крайниците при диабетно болни. Наличието на диабет значително ускорява процесът на атеросклероза и повишава риска от сърдечно-съдови инциденти.
Насочващи към диагнозата захарен диабет са типичните симптоми на повишена жажда, повишен прием на вода и повишено уриниране. Често пъти откриването на захарен диабет става след изява на острите усложнения, най-вече кетоацидоза. При болни с диабет тип 2, наличието на хронични усложнения, може да предшества поставянето на диагнозата.
Измерването на кръвната захар на гладно е най-бързият и достъпен метод, който може да помогне за поставяне на диагнозата. Двукратното измерване на стойности на гладно над 7 ммол/л, показва наличие на захарен диабет. При стойности над 6.1 ммол/л. Се извършва орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ), при който пациентът изпива 75гр. глюкоза. Кръвната захар се измерва в началото, на първия и на втория час. Стойностите на втория час над 11.1 ммол/л. потвърждават диагнозата. Случайното измерване на кръвна захар над 11.1 ммол/л също е показателно за наличие на диабет.
Захарният диабет е хронично заболяване и лечението продължава през целия живот на пациента. Четири са основните стълба в лечението на диабет:
· Обучение на болния;
· Диета и физическа активност;
· Медикаментозна терапия;
· Инсулинотерапия.
Важно е пациентът с новооткрит захарен диабет да бъде обучен от лекаря за основните симптоми и за възможните усложнения. Съществено е той и близките му хора, да знаят как да реагират при настъпване на хипогликемия. Пациентът трябва да осъзнае, че лечението продължава през целия живот и да не предприема самоволно прекъсване на терапията, тъй като последиците може да са сериозни.
Диетата при захарен диабет не се различава съществено от здравословното и балансирано хранене. Тя включва прием на сложни въглехидрати, като пълнозърнест хляб, макаронени изделия, белтъчни вещества, съдържащи се в млечните продукти и постните меса, и прием на мазнини от растителен произход. Продуктите с рафинирана захар и алкохолът трябва да се избягват. Физическата активност е особено благоприятна за пациентите с диабет, особено тези със съпътстващо затлъстяване. Тя повишава използването на глюкозата от мускулите и понижава нивото ѝ в кръвта.
При недостатъчен ефект от диетата и физическата активност, към лечението на захарния диабет се добавят различни лекарствени средства. Съществуват няколко основни групи лекарства – сулфонилурейни препарати, бигваниди (метформин), тиазолидиндиони, гликозидазни инхибитори, DPP-4 инхибитори, GLP – аналози. Изборът на медикамент е индивидуален, в зависимост от конкретния пациент. Често се прилагат няколко лекарства в комбинация.
При изчерпване на ефекта от лекарствената терапия, се преминава към инсулинолечение. В днешно време инсулинът се въвежда със специални устройства (писалки) или с инсулинови помпи. Инсулините са с различна продължителност на действие и се прилагат половин час преди всяко хранене, непосредствено преди хранене (аналогови инсулини) или в началото на деня, или преди лягане (базални инсулини).
Редица разпространени билки и подправки притежават способността да понижават кръвната захар, което ги прави полезни за хората с висок риск за развитие на захарен диабет тип 2. Въпреки че, билколечението е широко прилагано в аюрведическата и ориенталската медицина, дори и за сериозни състояния като диабет, западната медицина е по-скоро скептична за възможните ползи. Прилаганите билки, витамини и добавки, могат да взаимодействат с използваните за лечение на диабет лекарства и да засилят техния ефект. Това може да доведе до опасно ниски нива на кръвната захар. Ето защо прилагането на каквито и да било добавки и билки, трябва да се обсъди с лекуващия лекар.
Растения, които имат понижаващо кръвната захар действие са Гимнема силвестре, горчив пъпеш, сминдух, кактус – круша, женшен, канела. Някои от тях стимулират отделянето на инсулин от бета-клетките на панкреаса, а други съдържат вещества, с подобно на инсулина действие.
Освен билки, прилагането на някои микроелементи и вещества, може да подобри състоянието на болните с диабет. Приемът на хром и магнезий, под форма на добавка, се свързва с понижаване на кръвната захар. Гама-линоленовата и алфа-липоевата киселина облекчават болките при диабетна невропатия. Боровинките са изключително богати на антиоксиданти и допринасят за поддържане на зрението и нервите, които са особено уязвими за хората с диабет.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.