Паркинсон - Болест на Паркинсон

Какво представлява болестта на Паркинсон?

Какви са симптомите при болестта на Паркинсон?

Какви са причини за възникване на болестта на Паркинсон?

Какво е лечението на болестта на Паркинсон?

Каква е прогнозата болестта на Паркинсон?

Какво представлява болестта на Паркинсон?

Болест на Паркинсон съкратено БП (на англ. Parkinson's disease (PD)) е неврологично заболяване, характеризирано с дегенерация на допаминергичните (произвеждащи допамин) неврони в субстанция нигра.

БП се среща сравнително рядко (между 100 и 200 на 100.000 души) и засяга предимно хора на възраст между 50 и 60 години (при около 10% от пациентите дагнозата е поставена преди 40. година). През последните години се наблюдава плавна тенденция към увеличаване квотата на "младите" пациенти.

Какви са симптомите при болестта на Паркинсон?

Още по темата Беладона На невронално ниво се забелязва понижена активност в специфични структури от мозъка, наречени базални ганглии, които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на базалните ганглии е в основата на симптоматиката при ПБ.

Невродегенеративните процеси остават дълго време незабелязани: първите моторни симптоми (тремор в покой, най-ясно забележим в пръстите на ръцете) се появяват едва когато 70-80% от допаминергичните неврони са дегенерирали. Поради участието на допамина в регулацията на много физиологични и психични процеси симптоматиката е комплексна. Наред с моторните симптоми (тремор, ригор, ступор) се забелязват специфични когнитивни дефицити, а при 30-50% от пациентите - депресия с характерна за болестта (неврогенна) симптоматика. Част от пациентите (20-25%) развиват деменция.

Какви са причини за възникване на болестта на Паркинсон?

Причината за възникване на характерната симптоматика е дегенерацията на допаминергичните неврони в Субстанция нигра. Допаминът регулира много психични и физиологични процеси, в това число и функцията на базалните ганглии (наричани още подкорови ядра). Моторните и психични дефицити, характерни за ПБ, са предимно свързани с дисфункция на базалните ганглии, предизвикана от понижена допаминова активност в следствие дегенерацията на допаминергичните неврони. Причините за дегенеративните процеси не са ясни - в този смисъл етиологията на БП е неизяснена.

Какво е лечението на болестта на Паркинсон?

На този етап ПБ не може да бъде излекувана, т.е. дегенеративните процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени. Въпреки това успешно се прилага симптоматично лечение: въпреки че източникът на заболяването е неизвестен и не може да се премахне, симптомите могат да се смекчат или премахнат с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия и (когато се налага) неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение облекчава симптоматиката значително и позволява на пациентите да водят пълноценен живот въпреки заболяването си.

Във фармакотерапията се прилагат предимно леводопа (прекурсор на недостигащия допамин) и допаминови агонисти (вещества, "имитиращи" или засилващи естественото въздействие на допамин в мозъка). Към неврохирургичните методи за терапия се числят оперативното премахване на участъци от мозъка с патологично повишена активност или имплантиране на невронални пейсмейкъри, които потискат абнормалната активност. В практиката неврохирургичните методи се прилагат, ако и когато ефектите на фармакотерапията са недостатъчни. Психотерапията се прилага, за да редуцира когнитивните дефицити на пациентите (клинична невропсихология) или при диагноза на депресия. Физиотерапията (често подценявана както от пациентите, така и от лекуващите ги професионалисти) се прилага за редуциране на моторната симптоматика.

Каква е прогнозата болестта на Паркинсон?

БП е хронично заболяване - невродегенеративните процеси напредват бавно, но постоянно. Заболяването не е летално дори в тежките си форми. Въпреки това симптоматиката обременява пациентите значително.