Атрофия – Описание
Атрофия – Причини
Атрофия – Видове
Атрофия – Симптоми
Атрофия – Диагноза
Атрофия – Лечение
Атрофия – Профилактика
Атрофия представлява частично или пълно намаление на размерите на част от тялото или тъкан. Като цяло тя е физиологичен процес на реабсорбция и разпадане на тъкани на клетъчно ниво. Атрофия може да настъпи като част от нормалното развитие на организма и хомеостазата. Когато настъпи поради заболяване или загуба на кръвоснабдяване на дадена част от тялото, атрофията е патологична.
Причините за атрофия включват лошо хранене на органите и тъканите, нарушено кръвоснабдяване, загуба на хормонална стимулация, загуба на инервация на прицелния орган, прекомерно голямо количество клетки, подложени на апоптоза (програмирана смърт на клетките), както и понижено използване или заболяване на съответния орган или тъкан. Хормоналните и нервните стимулации на дадена тъкан се означават като трофични (изхранващи) в медицинската литература. Загубата на трофичните фактори са една от най-честите причини за атрофия на тъканите.
Пример за атрофия, възникваща в рамките на нормалното развитие, е намаляването на размерите и инволуция на тимусната жлеза в ранното детство, както и на сливиците през пубертета.
Атрофия, поради намалено използване и понижено трениране, се наблюдава основно при мускулоскелетната система. При продължително залежаване, гипсова имобилизация, настъпва различно изразена атрофия на мускулите. Този вид атрофия обикновено е обратима, освен ако не е в много тежка степен. В условия на липсваща гравитация при астронавтите, има предпоставки за развитие на атрофия на мускулите на крайниците. Затова те извършват редовни физически упражнения.
При състояния с продължителна намалена функция на хипофизата или хипоталамуса, които отделят стимулиращи хормони, настъпва атрофия на съответните периферни ендокринни жлези.
Много заболявания и патологични състояния могат да доведат до атрофия на мускулната маса. Например при злокачествени заболявания или СПИН настъпва тежък атрофичен процес, известен като кахексия. При него се наблюдава изразена и тежка мускулна атрофия. Други заболявания, които могат да протичат с мускулна атрофия са конгестивна сърдечна недостатъчност и заболявания на черния дроб.
Атрофия може да засегне различни органи и тъкани. Според вида на засегнатия орган се различават:
- Мускулна атрофия;
- Гландуларна атрофия;
- Вагинална атрофия;
- Мозъчно-корова атрофия;
- Стомашна атрофия;
- Атрофия на други органи;
Атрофия може да възникне като резултат на заболяване, като част от естествения процес на стареене, или като резултат от намалено използване на орган или тъкан:
- Патологична атрофия;
- Сенилна атрофия;
- Инактивитетна атрофия;
Симптомите, с които се проявява атрофия зависят основно от засегнатия от процеса орган. Общото при всички видове атрофия, независимо от локализацията, е намаления обем на органа и понижената му до липсваща функция.
Мускулна атрофия
Мускулната атрофия представлява понижение на обема на даден мускул или мускулна група. Съществуват два основни вида мускулна атрофия. Първата се дължи на намалена физическа активност. Среща се при хора със седящи професии или състояния, които ограничават физическата активност – имобилизация след фрактури, тежки заболявания, свързани с принудително обездвижване. При повишаване на физическата активност и подобряване на храненето, този тип мускулна атрофия може да е обратим. Неврогенната атрофия е най-тежкият тип мускулна атрофия. Тя настъпва при травма или друг вид увреждане на нервите, инервиращи съответните мускули. Настъпва по-рязко и внезапно, в сравнение с атрофията при обездвижване. Трудно се поддава на лечение, подобрение настъпва след продължителни курсове на физиотерапия.
Неврогенно обусловена мускулна атрофия настъпва при невропатии от различен произход (алкохолна, диабетна), Гилен-Баре, полиомиелит, латерална амиотрофична склероза и други.
При мускулна атрофия се забелязва намаление на обема и големината мускулите. Мускулната сила е понижена, настъпва бърза умора при физическа активност, а в някои случаи е затруднено и извършването на ежедневни дейности, като изкачване на стълби, миене на зъбите, ресане на косата и др.
Гландуларна атрофия
Примери за атрофия на жлезистата тъкан са атрофия на надбъбречните жлези, в резултат от продължителен прием на кортикостероиди; атрофия на млечните жлези при продължителен недостиг на естрогени (при менопауза, анорексия). Атрофия на тестисите настъпва при продължителен прием на стероиди, поради потискане на нормалната гонадотропна секреция от хипофизата. При своевременно спиране на екзогенния внос на хормони или при започване на хормонозаместителна терапия (при жени в менопауза), атрофията на жлезите е обратима.
Атрофията на жлезите протича със симптоми на понижена функция. Например при атрофия на половите жлези настъпва понижение на либидото и сексуалната функция, редуциране на окосмяването в областта на половите органи и аксилите (под мишниците).
Вагинална атрофия
При постменопаузални жени стените на влагалището изтъняват, развива се атрофичен вагинит.Това е свързано с възрастта състояние, което най-вероятно се дължи на понижени нива на естрогените. Този вид атрофия, както и атрофията на млечните жлези, се считат за физиологични и са свързани с приключването на репродуктивните процеси у жената. Вагинална атрофия се проявява най-често с влагалищна сухота, болка при полов акт (диспареуния), парене при уриниране, зачестяване на циститните оплаквания, по-рядко – инконтиненция (незадържане) на урина.
Атрофия на даден орган или тъкан най-често се установява на база данните от анамнезата (оплаквания от мускулна слабост при мускулна атрофия; болки при полов акт и влагалищна сухота при вагинална атрофия и други), както и в хода на физикалното изследване. При мускулната атрофия се открива мускулатура с понижен тонус и обем. При вагиналната атрофия най-често се открива влагалище с намалени размери и променени стени.
При данни за мускулна слабост, се извършва електромиография, която при промени в мускулите дава съответните отклонения от нормата.
Образни изследвания като ехография, компютърна томография и ядреномагнитен резонанс, могат да визуализират някои от органите, подложени на атрофичен процес. При други органи, например стомах и черва, процесът се визуализира с помощта на ендоскопски методи (гастроскопия, колоноскопия), който се съпътства от вземане на материал от тъканта за хистологично изследване.
При състояния, при които атрофията настъпва в рамките на нормалната хомеостаза – менопауза, лечение най-често не се прилага. Хормонозаместителна терапия може да облекчи симптомите на влагалищна сухота, но трябва да се прилага под лекарски контрол, поради възможни странични ефекти.
Мускулната атрофия, поради намалена физическа активност или обездвижване, се поддава по-лесно на лечение. Обикновено включването на дозирано физическо натоварване увеличава постепенно мускулната сила и обем. При мускулна атрофия, настъпила поради увреждания на нервите или гръбначния стълб, лечението е трудно и продължително, а често и неуспешно. То включва редица физиотерапевтични процедури, имащи за цел стимулиране на атрофичната мускулатура.
Физическата активност е най-добрата профилактика срещу мускулна атрофия и хипотрофия. Когато се налага обездвижване на определен участък от тялото или принудителен режим на легло, раздвижването трябва да започне максимално рано, за да се избегне атрофия на мускулатурата, както и други нежелани ефекти, като тромбоза и емболия.
При атрофия, настъпваща в хода на естествените процеси на стареене, липсва определена профилактика. Въпреки това, редовният прием на витамини – антиоксиданти (витамин Е, А и С), под форма на хранителни добавки или от хранителни източници, има благоприятен ефект върху забавянето на процесите на стареене в организма.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.