Астма - Симптоми и Лечение на Астма

Астма – Описание

Астма – Причини

Астма – Симптоми

Астма – Диагноза

Астма – Лечение

Астма – Профилактика
 

Астма – Описание

Астма е заболяване, което засяга дихателните пътища (бронхиоли). То се предизвиква от хронично възпаление на тези пътища, което ги прави свръхчувствителни към разнообразни стимули. Когато възпалението се отключи от разнообразните външни и вътрешни фактори, стените на дихателните пътища отичат и се изпълват с мукус. Мускулите в стената на бронхиолите се съкращават (бронхоспазъм), което предизвиква допълнителното им стесняване. Това намаляване на диаметъра затруднява издишването на въздуха от белите дробове, което води до типичните симптоми при астматичен пристъп. Тъй като заболяването предизвиква обструкция (запушване), то се нарича още хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Всъщност това е група от заболявания, към които освен астма, се отнасят емфизем и хроничен бронхит.

Както всяко хронично заболяване, астма е състояние, което е продължително и може да се обостри във всеки един момент, в който има излагане на предразполагащите фактори. Тя не може да се излекува, но може да бъде контролирана. С подходящото и навременно лечение, хората с астма могат да имат нормален живот, с малко на брой и по-леки по тежест пристъпи. Астма се среща във всяка възраст, но е по-честа при младите хора и децата. Честотата ѝ в последните години нараства, което може би се дължи на замърсената околна среда, нарастване на обездвижването и затлъстяването.

Астма – Причини

Още по темата Лечебен исопЖълт рогатецГруби лекарски грешки в областта на лекарствената терапияКапки под езика убиват алергиятаДецата, които пият пастьоризирано или варено прясно мляко страдат по-често от алергии и астмаТочната причина за развитие на астма не е изяснена. Това, което обединява всички случаи на астма е хроничното възпаление и повишената свръхчувствителност на дихателните пътища към различни стимули. Учените се опитват да открият причината защо при някои хора се развива астма, а при други – не. Търсят се гените, отговорни за това предразположение. Околната среда, в която живеем и начинът, по който живеем определят появата на астматичните пристъпи. 

Астматичният пристъп е реакция към даден стимул и е много сходна с алергичните реакции. Алергичната реакция представлява отговор на имунната система на организма към чужд „нашественик”. Този отговор на имунната система води в крайна сметка до повишена продукция на мукус и бронхоспазъм, които са в основата на астматичния пристъп. При астма чужди нашественици са стимулите, които отключват астматичен пристъп. При всеки пациент с астма стимулите могат да са различни. Най-честите от тях са следните:

· Излагане на среда с тютюнев дим или пушек;

· Дишане на замърсен въздух;

· Вдишване на други дразнещи аерозоли като парфюми или почистващи препарати;

· Излагане на замърсители на въздуха в работната среда;

· Вдишване на алергени като прах, плесени, животински косми;

· Инфекции на горните дихателни пътища като настинки, грип, синузит или бронхит;

· Излагане на студ, сух климат;

· Емоционален стрес;

· Физическо усилие;

· Рефлукс на стомашно съдържимо – гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ);

· Сулфити, добавки в някои храни и вина;

· Менструация – при някои жени симптомите на астма са тясно свързани с менструалния цикъл;

Рискови фактори за развитие на астма са:

· Алергичен ринит и други алергии;

· Екзема – алергия, която засяга кожата;

· Генетична предразположеност – родител, брат или сестра, които също страдат от астма.

Астма – Симптоми

Когато дихателните пътища бъдат раздразнени или инфектирани, се отключва пристъп. Той може да възникне изведнъж или да се развие постепенно в рамките на няколко часа до дни. Главните симптоми на астматичния пристъп са следните:

· Хриптене;

· Задух;

· Стягане в гърдите;

· Кашлица и затруднен говор;

Симптомите могат да се изявят през деня или през нощта, като водят до нарушаване на съня. Хриптенето е най-честият симптом при пристъп. То представлява музикален, свиркащ или съскащ звук при дишане, най-често във фазата на издишване.

Според тежестта и честотата на изява на симптомите при астма, нейното протичане може да се класифицира в следните категории:

• Лека интермитентна (периодична)– това включва пристъпи не по-чести от два пъти в седмицата и нощни пристъпи не по-чести от два пъти в месеца. Пристъпите траят от няколко часа до дни, като между тях не се изявяват други симптоми.
   
• Лека персистираща– пристъпите са по-чести от два пъти в седмицата, но не всеки ден. Нощните пристъпи са по-чести от два пъти в месеца. Пристъпите понякога са достатъчно тежки, за да нарушат ежедневните дейности на пациента.
   
• Умерена персистираща – тя включва ежедневни пристъпи и симптоми през нощта повече от веднъж на седмица. По-тежки пристъпи настъпват поне два пъти в седмицата и могат да продължат с дни. Пристъпите изискват ежедневна употреба на бързодействащи медикаменти за облекчаване на състоянието, както и промяна в дневните активности.
   
• Тежка персистираща – тя включва чести тежки пристъпи, продължителни симптоми през деня и чести през нощта. Симптомите изискват ограничаване на активността.

Тежестта на една астма може да се промени с времето, както към подобряване, така и към влошаване на симптомите.

Астма – Диагноза

При първоначална изява на симптомите, лекарят събира информация от пациента за вида, честотата и тежестта на симптомите, за други придружаващи заболявания и прием на медикаменти. След снемането на подробна анамнеза, следва щателен преглед на пациента. Едва тогава се преминава към останалите изследвания и тестове.

• Спирометрия – с помощта на спирометър се измерва колко въздух може да издиша пациента за определено време. Тестът може да се проведе преди и след инхалиране на лекарство.
   
• Пикфлоуметрия – това е друго изследване, което измерва колко силно може да издиша пациента по време на пристъп.
   
• Оксиметрия – безболезнена проба, при която на върха на пръста се поставя оксиметър, измерващ количеството кислород в кръвта.
   
• Лабораторни изследвания – изследва се пълна кръвна картина и диференциална кръвна картина. Търсят се белези на инфекция, която може да е предизвикала пристъпа.
   
• Алкално-киселинно равновесие (АКР) – взема се кръв от артерия, в която се изследва количеството на кислород и въглероден диоксид.
   
• Рентгенография – извършва се основно с цел изключване на други заболявания с подобни симптоми.

Астма – Лечение

Тъй като астма е хронично заболяване, лечението е много продължително. Някои пациенти с астма остават на медикаментозно лечение до живот. Най-добрият начин за справяне със заболяването е пациентът да е достатъчно добре обучен за същността на заболяването си и за факторите, водят до влошаването му. Ако пациентът е пушач, важно е да спре да пуши и да избягва среда с цигарен дим. При някои болни приемът на аспирин и други нестероидни противовъзпалителни лекарства влошават състоянието и трябва да се избягват.

Лекарствата за лечение на астма могат да се разделят на две основни групи – контролиращи и облекчаващи остро настъпилите симптоми.

Контролиращите медикаменти действат за намаляване на възпалението, което предизвиква острите астматични пристъпи.

• Дългодействащибета-агонисти – този клас лекарства са химически сродни на адреналина. Инхалирането им поддържа дихателните пътища отворени за 12 часа и повече. Те отпускат мускулатура на бронхите и бронхиолите и ги разширяват, като с това улесняват дишането. Те помагат и за намаляването на възпалението. Страничните ефекти на тези лекарства включват ускоряване на сърдечната честота и треперене. Дългодействащи бета-агонисти са салметерол и формотерол.
   
• Инхалационните кортикостероиди са основен клас в групата на контролиращите медикаменти. При вдишване, те действат директно върху дихателните пътища, с минимални странични ефекти извън тях. Кортикостероиди за инхалационно приложение са беклометазон и триамцинолон.
   
• Друга група лекарства са левкотриеновите инхибитори. Левкотриените са мощни химични субстанции, които стимулират възпалението по време на астматичен пристъп. Чрез тяхното блокиране се намалява възпалението. Левкотриеновите инхибитори се прилагат при по-лека по тежест астма. Към тях се отнасят монтелукаст и зафирлукаст.
   
• Метилксантините са друга група контролиращи медикаменти, които се прилагат за лечение на астма. В химично отношение те са сродни на кофеина и действат като дългодействащи бронходилататори. Теофилин и аминофилин са пример за метилксантинови лекарства. Тяхната употреба в рутинната практика не е толкова широка, поради кофеино-подобните им странични ефекти.
   
• Натриевкромогликат е друг медикамент, който предотвратява отделянето на вещества, свързани с възпалението при астма. При редовен прием преди излагане на фактори, той може да предотврати появата на пристъп.
   
• Омализумаб– медикамент, който се отнася към нов клас лекарства, действащи на нивото на имунната система. Той действа при хора с астма, при които има високи нива на имуноглобулин Е. Омализумаб блокира свързването на имуноглобулина с клетките, които освобождават химически вещества, отговорни за появата на пристъпи.
   
• Медикаментите за облекчаване на пристъпа се приемат при вече настъпил астматичен пристъп. Те не могат да изместят ежедневния прием на контролиращи медикаменти.
   
• Бързодействащитебета-агонисти са най-често използваните лекарства за справяне с астматичните пристъпи. Инхалирани, те действат бързо, в рамките на минути, разширяват дихателните пътища и улесняват дишането. Действието им продължава около четири часа. Най-често използван медикамент от групата е салбутамол (Вентолин).
   
• Други лекарства за пристъпи са антихолинергиците. Тяхното действие е подобно на бета-агонистите, но настъпва малко по-бавно. За сметка на това, действието им продължава по-дълго. Към този клас се отнасят ипратропиум и тиотропиум.

Астма – Профилактика

За предпазване от астматични пристъпи, важно значение има избягването на отключващите ги фактори. Редовният прием на предписаните медикаменти подобрява качеството на живот на болните и намалява пристъпите.