Алергичен ринит ( Allergic Rhinitis ) - възпаление на носната лигавица

Алергичен ринит – Описание

Алергичен ринит е възпалението на носната лигавица, което се дефинира като ринит. Той се характеризира с комплекс от симптоми като кихане, запушване на носа, сърбеж и секреция от носа. Очите, ушите, синусите и гърлото могат също да бъдат засегнати при заболяването. Ринитът от алергичен произход е най-често срещаният вид ринит. Той е изключително разпространено състояние, засягащо над 20% от населението. Въпреки че не е животозастрашаващо състояние, то нарушава в голяма степен качеството на живот и може да доведе до някои усложнения.

Алергичен ринит – Причини

Причините за алергичен ринит варират в зависимост дали симптомите са сезонни, постоянни или епизодични. Някои хора са чувствителни към множество алергени и могат да имат симптоми на алергичен ринит целогодишно, със сезонно обостряне. Сезонният алергичен ринит най-често се дължи на сезонни полени.

·         Полени (от дървета, треви и плевели)

Дървесните полени са разпространени в най-голяма степен през пролетта, въпреки че някои видове отделят полени и през есента. Дървесните видове, които най-често водят до алергичен ринит са  бреза, дъб, кедър, бряст.

Тревните полени също варират според географските ширини. Някои от алергените на тези тревни видове имат сходна структура, което означава, че човек може да е алергичен към един вид и да проявява чувствителност и към други видове. Тревните полени са най-изявени от късна пролет до есента, но при по-топъл климат могат да се налице целогодишно.

Много плевели също предизвикват алергичен ринит. Полените, които отделят са най-изявени от края на лятото до есента. Най-честите плевели, свързани с алергичен ринит са щир, див пелин, киселец, градински чай, магарешки бодил, живовляк.

·         Плесени от външната среда

Атмосферните условия могат да способстват за растежа и разпространението на разнообразни плесени. Количеството им във въздуха зависи от климата и сезона. Например AltemariaиCladosporiumса плесени, които се срещат основнов сухи и ветровити райони, където растат върху треви и зърнени растения. Тяхното разпространение във въздуха е най-изразено в слънчевите следобеди, а е на практика нулево през зимата.

Aspergillus и Penicilliumмогат да се открият както във външна среда, така и в някои по-влажни домакинства.Спорите им се разпространяват и при сухи условия на средата.

Целогодишният алергичен ринит обикновено се причинява от алергени, които се срещат в домовете, но могат да се дължат на и на алергени от външната среда, които са целогодишни. В страни с топъл климат, тревните полени се откриват през цялата година. Възможно е през топлите месеци да е на лице алергия към дървесни и тревни полени, а през студените – към плесени.

·         Кърлежи от домашен прах

Алергените в домашния прах представляват малки кърлежи, наречени Dermatophagoides pteronyssinus. Те се хранят с органична материя в домакинствата, предимно мъртви кожни клетки от хората и домашните любимците. Кърлежите се откриват в килими, мебели, възглавници, матраци и плюшени играчки. Те виреят целогодишно при топли температури и висока влажност, и не се срещат в сух климат.

·         Домашни любимци

Домашните любимци са честа причина за целогодишен алергичен ринит. Най-често се предизвиква от котки и кучета, но ринит могат да предизвикат и други животни и птици, които се отглеждат вкъщи.

·         Хлебарки

Въпреки, че алергията към хлебарки е по-често свързвана с развитие на астма, те могат да са причина и за целогодишен алергичен ринит.

·         Гризачи

Някои хора са чувствителни към алергени, отделящи се от гризачите.

·         Алергени от работната среда

Те могат да предизвикат сезонен или постоянен алергичен ринит. Най-често засегнатите професии са ветеринарни лекари, лаборанти, фермери, работници на открито. Освен описаните до тук, алергени от работната среда могат да бъдат и дървесина, латексови частици, лепила, киселинни анхидриди и др.

·         Причини за епизодичен алергичен ринит

Временно излагане на алергени води до кратки епизоди на алергичен ринит. Често това се дължи на контакт с домашни любимци, на които пациентът не е изложен постоянно, а също и на полени, плесени и други алергени, с които няма постоянен контакт.

Алергичен ринит – Симптоми

Най-честите симптоми на алергичен ринит са:

·         Сърбеж и сълзене от очите;

·         Често кихане;

·         Запушване на носа;

·         Чувство за сърбеж в носа;

·         Бистра, водниста секреция от носа.

Тези симптоми могат да се появяват само през определени сезони, епизодично или да са налице през цялата година.

Алергичен ринит – Диагноза

История на заболяването – важно значение за поставяне на диагнозата алергичен ринит има събирането на подробна информация за началото на симптомите, връзката им с конкретен сезон и излагане на определен фактор от външната или вътрешната среда, повлияване на симптомите от премахване на съмнителните фактори от средата (ако е възможно).

·         Лабораторни изследвания

Най-често използвани в практиката са кожните алергични тестове. Те се осъществяват чрез накапване на алерген върху кожата, най-често предмишницата, и одраскване или убождане на кожата през капката с алергена. При наличие на свръхчувствителност към алергена, реакция се появява след 15-20 минути и се изразява в поява на зачервяване на кожата, което толкова по-изразено и по-голямо, колкото е по-изразена чувствителността към алергена.

По-съвременен тест е радиоалергосорбентният тест (RAST). Той е ин витро тест, който позволява измерването на количеството специфични антитела, образувани към конкретен алерген, в проба от кръв. Това количество отговаря приблизително на степента на чувствителност към съответния алерген.

Тотален серумен имуноглобулин Е – измерва общото количество на имуноглобулин Е в кръвта. Счита се, че пациентите с алергичен ринит имат повишени имуноглобулини от този клас, за разлика от здрави хора. Този тест обаче не е специфичен за отделните алергени. Неговата достоверност също е под съмнение, тъй като около 50% от хората с алергичен ринит имат нормални нива на имуноглобулин Е. Все пак тестът, приложен в комбинация с други тестове, помага за поставяне на диагнозата.

Измерване на броя на еозинофилите – подобно на измерването на тоталния серумен имуноглобулин Е, този тест не е специфичен и се използва в комбинация с останалите.

Рентгенови изследвания – използват се най-вече в диференциалната картина на алергичен ринит, за изключване на синуит.

Риноскопия – чрез нея може да се открият полипи в носа, хипертрофия на лигавицата, изкривяване на носната преграда.

Алергичен ринит – Лечение

Лечението има три основни компонента – мерки, насочени срещу средата и избягване на алергените; медикаментозно повлияване; десенсибилизираща терапия.

Избягване на алергените – избягването на полените е трудно, тъй като те се разпространяват много лесно във въздуха. Все пак известно облекчаване на симптомите може да се наблюдава при ограничаване на разходките на открито през сезоните с най-голямо насищане с алергени. През сухите, топли и ветровити дни е най-добре да се избягват разходките, тогава насищането с полени е в най-висока степен. Добре е да се взема душ след излизане навън, за да се отмият полепналите полени. Въпреки всички мерки, най-често симптомите остават и е необходимо включване на медикаменти.

Медикаментозно лечение – повечето случаи на алергичен ринит се повлияват от лекарства. Пациентите с непостоянни симптоми се повлияват добре от антихистаминови препарати и средства отпушващи носа. Интраназалните кортикостероиди са по-подходящи за хората с постоянни симптоми. Съвременните антихистаминови препарати от втора и трета генереция нямат седативен ефект, както тези от първо поколение. При сълзене и сърбеж в очите се прилагат антихистаминови капки за очи. При тежки и неповлияващи се епизоди на алергичен ринит може да се приложат кортикостероиди орално, но за кратък период от време.

Имунотерапия (десенсибилизация) – тя е дълъг процес и подобрение често настъпва не по-рано от 6-12 месеца и ако е ефикасна, трябва да продължи от 3 до 5 години. Имунотерапията крие и рискове – понякога може да настъпи тежка алергична ракция. Поради тези причини преди да се пристъпи към имунотерапия, трябва да се претеглят ползите и рисковете във всеки конкретен случай. Към десенсибилизация може да се пристъпи при тежко протичащо заболяване, със слаб отговор към другите видове терапия, но може да се прилага и в комбинация с тях.

Имунотерапия се извършва с постепенно покачващи се дози от алергените, към които пациента е чувствителен. Добър ефект се постига при алергия към полени, домашни кърлежи и котки. По-слабо се повлияват алергичните реакции към кучета и плесени.

Алергичен ринит – Профилактика

Профилактиката се изразява най-вече в избягване на алергените до колкото е възможно това. Поддържането на чиста среда в домакинството, редовно почистване с прахосмукачка на килимите и мебелите, използване на матраци със защита срещу акари, могат да облекчат изявата на симптомите.