Витамин С – Свойства
Витамин С – Недостиг
Витамин С – Храни
Витамин С – Дозировка
Витамин С – Предозиране
Витамин С или L-аскорбинова киселина е незаменим витамин за човешкия организъм. Този витамин е необходим за извършването на редица метаболитни процеси в организма на всички животни, а също и в растенията. Повечето организми произвеждат витамин С самостоятелно. Той се произвежда в черния дроб от глюкоза. Изключение правят някои бозайници, начело с човека (човекоподобни маймуни, прилепи), които трябва да си го набавят с храната.
Въпреки, че заболяването скорбут, което се причинява от недостиг на витамин С, е известно от хилядолетия, аскорбиновата киселина е изолирана от лимони едва през 1932 година. В далечното минало, много английски моряци са загивали от скорбут по време на дългите плавания, докато Джеймс Линд не открил, че сокът от лимони може да излекува и да предпазва от това заболяване. От тогава, моряците се запасявали с цитруси при всяко излизане в морето. Други култури по света също открили своя начин за получаване на витамин С и предпазване от заболяването – стрити на прах шипки, ацерола или иглички от смърч.
Още по темата Бьорингер Ингелхайм получи одобрение за разширен времеви прозорец до 4.5 часа за лечение с Actilyse® при остър исхемичен инсулт в повечето държави на Европейския СъюзБолкоуспокояващо увеличава риска от инфаркт и инсулт с 40%Boehringer Ingelheim с революционно ново лекарствоСкорбут (Авитаминоза ) - Симптоми и ЛечениеНар Витамин С играе голяма роля в поддържането на здравословното състояние и предпазването от заболявания. Този водноразтворим витамин повлиява процесите в тялото по различни начини. Сред най-важните функции на витамин С в човешкия организъм, са антиоксидантната му активност, синтезата на колаген, поддържане на сърдечно-съдовата система и подпомагане на функцията на имунната система.
Когато витамин С попадне в организма, той се превръща във водноразтворим антиоксидант, чиято основна задача е обезвреждането на свободните радикали в тялото. Свободните радикали са молекули, които се отличават с висока реактивност (способност да влизат в химични реакциис други молекули в организма) и способност да увреждат тъканите. Свободните радикали се свързват с процесите на възникване на ракови заболявания, процесите на стареене, диабет и други често срещани заболявания.
Друга главна функция на витамин С е свързана със синтезата на колаген. Колагенът е съществена част от съединителната тъкан – тъканта, която поддържа цялостта на тялото. Кожата, костите, зъбите, кръвоносните съдове, хрущялите, сухожилията и ставните връзки, всички те се изграждат с участието на колагена. Появата на скорбут при недостиг на витамин С, се дължи именно на нарушаването на синтезата на колагена. Тогава се нарушава целостта на всички структури, в които участва колагена. Въпреки, че няма данни приемът на витамин С да лекува остеоартрит, доказано е, че хората, които приемът повече плодове и зеленчуци, са по-малко склонни да развият артритни заболявания.
Витамин С е жизненоважен и за здравето на сърдечно-съдовата система. Неговият прием води до понижаване на склонността за образуване на атеросклеротични плаки. Така той поддържа проходимостта на кръвоносните съдове и намалява риска от възникване на запушвания и свързаните с тях инфаркт и инсулт. Въпреки че не намалява нивата на „лошия” холестерол в кръвта, витамин С понижава отлагането му под формата на плаки по стените на кръвоносните съдове. Според клинични проучвания, приемът на витамин С спомага и за поддържане на гъвкавостта на кръвоносните съдове. Освен това, хората, които консумират редовно храни, богати на антиоксиданти, включително витамин С, имат по-нисък риск за развитие на високо кръвно налягане.
Счита се, че приемът на витамин С има стимулиращ ефект върху функцията на имунната система. Тя играе основна роля в предпазването на организма от вредни външни влияния, като вируси, бактерии, токсини. Не е напълно изяснен методът, по който витамин С повлиява имунната система. Най-вероятно това се дължи на антиоксидантните му свойства, както и на способността му да стимулира белите кръвни клетки (левкоцити), които са основни клетки на имунната система. Приемът на високи дози витамин С стимулират отделянето на интерферон и по този начин подпомагат защитата на организма срещу вирусни заболвания. Счита се, че редовният прием на витамин С понижава риска от развитие на настинки и други простудни заболявания. Приемът му, когато вече са започнали симптомите, е с по-слаб ефект.
Приемът на витамин С (в доза около 500 милиграма дневно), в комбинация с други антиоксиданти, включително цинк, бета-каротен и витамин Е, предпазва очите от развитие на свързана с възрастта макулна дегенерация, която е водеща причина за слепота при хората над 55 години. Антиоксидантите имат ефект и, когато се приемат при вече развито заболяване.
Витамин С също участва в метаболизма на тирозина, фолиевата киселина и триптофана. Триптофан се превръща, в присъствието на витамин С, в 5-хидрокситриптофан, от който се получава серотонин – важен медиатор в мозъка. Витамин С помага и на фолиевата киселина да се превърне в активната си форма – тетрахидрофолиева киселина. Тирозинът се нуждае от присъствие на витамин С, за да се образуват невротрансмитерите допамин и епинефрин (адреналин). Аскорбиновата киселина спомага и за образуването на хормоните на щитовидната жлеза.
При пълна липса на витамин С се развива заболяването скорбут. В древността, то се срещало сравнително често, особено сред определени групи от хора (моряци). Днес честотата му е силно намаляла, но все още може да се срещне, както при възрастни, така и при деца. Началните симптоми на заболяването са неспецифични – отпадналост и слабост, загуба на апетит, загуба на тегло или забавено наддаване (при деца), диария, учестено дишане, повишаване на температурата. След един до три месеца на тежък или тотален дефицин на витамин С, пациентите започват да се оплакват от задух и болки в костите. Болки в мускулите също могат да се наблюдават, поради нарушеното образуване на карнитин. Появява се загрубяване на кожата, лесно посиняване и петехии (точковидни кръвоизливи по кожата), заболявания на венците и разклащане на зъбите, бавно заздравяване на рани, промени в емоционалното състояние. Могат да се наблюдават и сухота в устата и очите. Други симптоми при скорбут са раздразнителност, болки в краката и отоци, псевдопарализи, кръвоизливи. Оставен без лечение, скорбутът прогресира до потенциално животозастрашаващи усложнения, към които се отнасят мозъчен кръвоизлив или хемоперикард (събиране на кръв в перикардната торбичка на сърцето, която пречи на функционирането му).
Някои отлични източници на витамин С са портокалите, зелените чушки, диня, папая, грейпфрут, ягоди, киви, манго, броколи, домати, брюкселско зеле, лимони и други плодове и зеленчуци. Най-богатият източник на витамин С е какаду-сливата и плодовете каму-каму – 3100 мг/100 грама и 2800 мг/100 грама плод. В 100 грама шипки се съдържат 2000 мг витамин С, в ацерола – 1600 мг., в червените чушки – 190 мг, киви – 90 мг., портокали – 50 мг., лимони – 40 мг. Витамин С се открива и в прясното месо, а също и в черния дроб.
Витамин С е слаба киселина и като такава е устойчив в киселинна среда. Алкални вещества, като например сода за хляб, разрушават витамин С. Той се окислява лесно на въздуха и е чувствителен на топлина и светлина. Тъй като се съдържа във водната част на плодовете и зеленчуците, витамин С преминава във водата при готвене и се загубва. При готвене на пара на зеленчуците, витамин С може да се запази в по-висока концентрация, от колкото при варене. Наличието на мед в съдовете за готвене също понижава количеството на витамин С в храната. Най-добрият начин за прием на витамин С е чрез приемане на свежи плодове и зеленчуци, подложени на минимална кулинарна обработка. Витамин С се предлага и под формата на капсули, таблетки, гранули и различни напитки, обогатени с витамина.
Най-добрият начин за прием на хранителни добавки, съдържащи витамин С, е два – три пъти дневно с храна. Според някои проучвания, за да има ефект от приема на витамин С, той трябва да се приема в доза 250 – 500 милиграма, два пъти на ден. Най-честите дозировки на витамин С, за различните възрастови периоди, е както следва:
- Деца от 1 до 3 години – 15 мг.
- Деца от 4 до 8 години – 25 мг.
- Деца от 9 до 13 години – 45 мг.
- Тийнейджъри момичета – 65 мг.
- Тийнейджъри момчета – 75 мг.
- Мъже над 18 години – 90 мг.
- Жени над 18 години – 75 мг.
- Бременни – 85 мг.
- Кърмещи жени – 120 мг.
Тъй като тютюнопушенето пречи на усвояването на витамин С, пушачите се нуждаят от допълнителни 35 мг. на ден.
Като цяло, витамин С се счита за безопасен, тъй като тялото се освобождава от излишните количества от витамина. Въреки това, високите дози (над 2 грама дневно), могат да причинят диария, газове, стомашно дразнене. При поява на подобни симптоми, дозата на витамина следва да се понижи. Хора, страдащи от бъбречни заболявания, трябва да се консултират с лекар, преди да приемат хранителни добавки, съдържащи витамин С.
Витамин С има леко изразен диуретичен ефект (стимулира отделянето на урина) и затова приемът му трябва да се съчетае с поемане на достатъчно количество течности.
Приемът на витамин С може да доведе до повишаване на кръвната захар, което трябва да се има в предвид при диабетно болни.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.