6 мита за антибиотицитеКолкото повече ги приемаме, толкова повече боледуваме

Вирусните заболявания са в стихията си и почти във всяко семейство има болен човек, но най-много се заразяват децата. Затова вероятността да посетите тези дни близката аптека и да закупите антибиотик е доста голяма.

По отношение на антибиотиците родителите обикновено са на двата полюса. Едните са твърдо против и ги дават на децата и на себе си само когато „ножът е допрял до кокала". Други обратно, при най-леката хрема и неразположение тичат до аптеката и купуват антибиотик от страх да не стане по-лошо, без дори да се съветват с лекаря. И в двата случая хората не са прави, има си показания за прием на антибиотик. Но обществото робува на някои предразсъдъци спрямо тези лекарства, които внасят объркване, когато се разболеем:

Без антибиотик няма да мине настинката


Още по темата Пункциите при синузит се заменят с билкиКога да пием антибиотици и кога от тях няма смисълПрахчетата срещу грип смъртоносниПтичи грипОбикновено изтравниче Не е истина. Така наречените настинки всъщност са вирусни заболявания, на които антибиотикът не действа. Само бактериалните инфекции като гнойна ангина, синузит, отит, пиелонефрит, пневмония и др. се повлияват от антибиотиците. Причината е, че вирусът се развива вътре в клетката и лекарството не може да стигне до него, за да го унищожи. Вирусните заболявания обаче изтощават имунната система и често настъпват бактериални усложнения, при които приложението на антибиотици вече е оправдано. Затова, ако след третия-четвърти ден състоянието на болния се влоши или настъпят нови оплаквания, се мисли за антибиотици. В редки случаи, например при хора с тежки хронични заболявания (сърдечен порок например или увреждане на имунната система от лъчете-рапия), антибиотик се прилага още от началото за профилактика на усложненията. Във всички останали случаи организмът притежава достатъчно защитни механизми, за да се справи сам с болестта. А да се дава антибиотик на малко дете само за да се успокоят родителите, че вземат мерки, е престъпление спрямо здравето на детето.

Подпомагат имунната система

Не е вярно, no-скоро я увреждат. Отдавна се доказа, че нормалната чревна флора играе голяма роля за здравето на човека, тъй като е фактор на имунната система. Антибиотиците обаче я унищожават и се получава един омагьосан кръг: колкото повече се приемат антибиотици, толкова повече човек боледува. Затова е добре при случаите, когато неизбежно се налага приемането на антибиотик, да се дават и пробиотици, млечнокисели бактерии. Тъй като отдавна те не съществуват в киселото мляко, могат да се намерят съответните препарати по аптеките - нормофлор, линекс, ентерол, лактофлор, саностол пробиотик и др.

Добре е при лечението с антибиотици да се дават и витамини, особено ако лечението продължи повече от 5 дни. Освен това антибиотиците се метаболизират в черния дроб и се излъчват през бъбреците и червата и могат да увредят съответните органи. При излишното даване на антибиотици организмът се затруднява не само от самата болест, но и от усложненията, които може да предизвика антибиотикът.

Имат много странични действия

Ако прочетете листовките към антибиотиците, ще ви настръхнат косите. Има поне 2-3 страници с нежелателни действия. Това не е съвсем така. Тъй като на Запад се съдят за най-малкото нещо, производителите описват и най-незначителните нежелани реакции, дори те да са една на един милион. Затова не се стряскайте от дългия списък, но при проблеми се обадете на лекаря си. Все пак истина е, че доста често се наблюдават странични, нежелателни действия. Най-честа е алергията към даден медикамент. Тя се проявява с обрив, отоци, разстройство или повръщане, в изключително редки случаи с алергичен шок. За съжаление не можем да знаем предварително как човек ще понесе даден антибиотик, затова, ако родителите имат алергия към даден медикамент, по-добре е да се даде нещо друго на детето. Наследствената предразположеност не е задължителна, но е доста вероятна. Някои антибиотици дразнят стомаха и също не се понасят добре.

Задължително след храна, за да не дразнят стомаха

Това не е задължително. Има някои, които трябва да се дават на гладно, в противен случай се свързват с храната и се изхвърлят непроменени и без да действат на бактериите. Други, обратно, се дават по време на хранене и така най-добре проявяват действието си, трети не се дават с мляко и т.н. За да няма грешки, прочетете листовката към лекарството, производителят е дал точни указания как трябва да се дава антибиотикът. Също там е описано дали може да се приема с други лекарства и през какъв интервал. Ако има несъответствие между написаното и препоръките на лекаря, обадете му се. Възможно е той да е сгрешил, при грипна епидемия през кабинета минават 50-60 души на ден и умората си казва думата. Възможно е и нарочно да е предписал друга доза, имайки предвид състоянието на болния. Пак в листовката ще прочете как точно се разтварят гранулите, за да се получи сироп за малките деца. Неправилното разтваряне означава неточна доза, което означава или предозиране, или недостатъчно количество антибиотик.


Самолечението не е опасно

Точно обратното. В аптеката нямат право да ви дадат антибиотик без рецепта, но всички знаем, че това се случва. Груба грешка е да се самолекувате с антибиотик. Особено ако се отнася за дете, първо го заведете на лекар , след това го лекувайте по предписанията. Лекарят най-добре знае кой антибиотик действа на предполагаемия причинител. Обикновено при острите състояния не се прави посявка за изолиране на болестотворните микроорганизми, защото изследването става минимум за три дни и не може да се чака. Другата опасност от самолечението е, че при първото подобрение антибиотикът обикновено се спира. Това прави микроорганизмите резистентни на даденото лекарство и когато се наложи лечение на сериозно заболяване антибиотикът няма да действа.

По-скъпият е по-добър

Невинаги е така. Майсторството при лечението е не да се дава мощен, скъп широкоспектърен антибиотик, а монопрепарат, който действа на съответния причинител. Той не само е много по-евтин, но е по-безопасен за здравето. Добрият лекар  се ориентира от прегледа за възможния причинител и изписва най-безопасното, но ефикасно лекарство. Което не е задължително да е скъпо. Скъпи са оригиналните медикаменти, защото за откриването и производството им са изразходвани огромни суми. След като изтече патентът, други фирми произвеждат същото лекарство, но на по-ниска цена.