Коронарна болест – Описание
Коронарна болест или наречена още коронарна артериална болест засяга повече от 14 милиона мъже и жени в САЩ. Коронарна болест настъпва, когато върху стените на артериите, кръвоснабдяващи сърцето (коронарни артерии), се натрупа комбинация от мазнини, калций и съединителна тъкан. Така се оформя плака, която нарушава нормалното снабдяване на сърдечния мускул с кислород и хранителни вещества. Забавянето на кръвта през тези артерии води до поява на гръдна болка или ангина. Ако плаката напълно прекъсне кръвния ток през артерията, може да настъпи инфаркт на миокарда или фатално ритъмно нарушение (сърдечен арест).
В детските години вътрешният слой на артериите е гладък, позволявайки на кръвта да се движи безпроблемно. С нарастване на възрастта, съдържанието на холестерол и калций в стените на съдовете нараства и те стават по-дебели и по-малко еластични.
Нездравословните навици като диета богата на холестерол и други наситени мазнини, тютюнопушене и липса на физическа активност, ускоряват процеса на отлагане на калций и холестерол в стените на артериите. Този процес е известен като атеросклероза. Плаките са като твърди черупки с меко ядро, съставено от холестерол. При движението на кръвта през съдовете, плаката може да се разкъса и съдържанието ѝ да повиши съсирваемостта на кръвта. Съсиреците затрудняват допълнително движението на кръвта и могат напълно да го блокират, причинявайки ангина или инфаркт на сърцето.
Коронарна болест – Причини за възникване
До коронарна болест на сърцето може да доведе всяко състояние на коронарните артерии, което лишава сърцето от кръв, богата на кислород и хранителни вещества. Най-честата причина е атеросклерозата. Липсата на достатъчно кръв е известна като исхемия, затова и друго наименование на коронарна болест е исхемична болест на сърцето (ИБС).
Възникването на коронарна болест на сърцето е свързана с много рискови фактори. Най-честите от тях са:
Наследственост – установено е наличие на фамилна обремененост за коронарна болест на сърцето.
Високи нива на холестерол – това обикновено включва високи нива на нископлътностните липопротеини (LDL), известни още като „лош” холестерол, и ниски нива на високоплътностните липопротеини (HDL), или „добрия” холестерол.
Тютюнопушене – това включва не само пушенето на тютюн под различна форма (цигари, пури, лули), но и дъвченето на тютюн.
Затлъстяване – особено т.нар. абдоминално, с голяма обиколка на талията.
Високо кръвно налягане (хипертония).
Диабет;
Липса на редовна физическа активност;
Диета, богата на наситени мазнини;
Емоционален стрес;
Личности от тип А (нетърпеливи, агресивни)
Коронарна болест – симптоми
Най-разрушителният белег на коронарна болест на сърцето е внезапният сърдечен арест. Обикновено той настъпва при хора, които са имали предшестващи инфаркти на миокарда, но може да бъде и първи симптом на сърдечно заболяване.
Повечето хора с коронарна болест на сърцето изпитват известен дискомфорт или проявяват някои от симптомите на заболяването. Симптомите обикновено се проявяват по време на физическа активност, когато нуждата на сърцето от кислород и хранителни вещества нараства, а доставката им е затруднена от запушването на коронарните артерии. Най-честите симптоми при коронарна болест са следните:
- Гръдна болка при физическа активност, която може да отзвучи при почивка (ангина пекторис);
- Задух при усилие;
- Болка в челюстта, гърба или рамото, особено в лявата половина или по време на физическо усилие, или при покой;
- Сърцебиене (чувство за много бързо или много силно биене на сърцето);
- Замайване, прималяване и дори припадане;
- Слабост при физическа активност или при покой;
- Неритмична сърдечна дейност.
Артериите могат да са блокирани на 50% или повече, без това да предизвиква определени симптоми. Тиха исхемия е състояние, при което липсват симптоми, дори и на електрокардиограма или на други тестове.
Коронарна болест – Диагноза
Първият симптом на заболяването може да бъде инфаркт или внезапна сърдечна смърт. Ето защо е важно да се провеждат скринингови тестове да се установи навреме състоянието и неговата тежест, преди да се изяви с тежки, дори фатални симптоми.
Поставянето на диагнозата коронарна болест на сърцето започва със снемане на подробна анамнеза на пациента. Той бива разпитан за неговите оплаквания, настоящи и минали заболявания, прием на медикаменти.
Следва физикално изследване на пациента, при което може да се установи шум на сърцето, кардиомегалия (уголемено сърце) или други отклонения.
Провеждат се кръвни изследвания – стандартните (пълна кръвна картина и биохимия), както и по-специфични – сърдечни ензими, които се повишават при наличие на увреждане на сърдечния мускул.
Електрокардиограмата е безболезнено изследване, което измерва електрическата активност на сърцето. Тя може да разкрие различни сърдечни проблеми, като исхемия, миокарден инфаркт, ритъмни нарушения, изменения на сърцето в резултат на продължително високо кръвно налягане, някои клапни аномалии. При наличие на симптоми на ангина се провежда ЕКГ изследване с натоварване, при което се използва велоергометър или бягаща пътека. Така при натоварване може да се проявят исхемични промени в кардиограмата, които липсват при покой.
Рентгенографията на гръден кош може да покаже промени във формата на сърцето, както и събиране на течност в белия дроб.
Чрез ехокардиография се визуализира движението на стените на сърцето, сърдечните клапи и преминаването на кръвта през тях. При нужда може да се приложи стрес-ехокардиография, чрез физическо натоварване на пациента или прилагане на медикамент.
Коронарната ангиография чрез сърдечна катетеризация е най-добрият начин за оценка на коронарна болест на сърцето. Това е инвазивно изследване, което се извършва под контрола на рентгенова камера. С помощта на катетър, въведен през феморалната или брахиалната артерия, се достига до коронарните артерии и се впръсква малко количество контрастно вещество. Така се визуализира запушването на артериите и степента му. На базата на резултата от изследването се преценя кой метод на лечение е най-подходящ в конкретния случай.
Коронарна болест – Лечение
Лечението изисква на първо място промяна в начина на живот на пациента, премахване на вредните навици като преяждане с богата на мазнини храна, обездвижване, тютюнопушене. Установяването на един здравословен начин на живот само по себе си подобрява състоянието на пациентите и намалява риска за прогресиране на заболяването.
На второ място идва медикаментозната терапия. Запушването на артериите при коронарна болест пречи на сърцето да получава адекватни на натоварването му хранителни вещества и кислород. Лечението има за цел да установи баланс между нуждата на сърцето от кислород и неговата доставка с кръвния ток. За целта се използват следните медикаменти:
Аспирин – ежедневният му прием намалява риска от ангина и инфаркт, като намалява слепването на тромбоцитите и образуването на тромби. Приемът на аспирин има странични ефекти върху гастроинтестиналния тракт, които трябва да се вземат под внимание.
Бета-блокери – те намаляват сърдечната честота и кръвното налягане, като по този начин намаляват нуждата на сърцето от кислород.
Нитроглицерин – той намалява гръдната болка, като едновременно понижава нуждата на сърцето от кислород и разширява коронарните артерии. Съществува под формата на спрей и таблетки за сублингвално (под езика) приложение, както и във форма с удължено действие.
Калциевиантагонисти – намаляват кръвното налягане и сърдечната честота; разширяват коронарните артерии.
Инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АCE – инхибитори)– разширяват кръвоносните съдове и повишават кръвния ток. Приемът им е свързан с намален брой сърдечно-съдови инциденти.
Статини – те намаляват нивото на холестерол и в по-малка степен на триглицериди в кръвта. Така намаляват образуването на плаките, запушващи съдовете.
Инвазивно лечение – то се налага при липса на ефект от медикаментозното лечение и включва извършване на процедури като коронарна ангиопластика, стентиране, артеректомия, байпас оперативни интервенции.
Коронарна болест – Профилактика
Наличието на един рисков фактор за развитие на коронарна болест не означава, че заболяването е неизбежно, както и липсата на рискови фактори не дава сто процента предпазване. Въпреки това мониторирането и повлияването на някои рискови фактори е най-добрият начин за предпазване от коронарна болест.
Балансираната, с намалено съдържание на мазнини диета се отразява добре не само на високите нива на холестерола, но е и важна стъпка за редуциране на наднорменото тегло. Тя включва ежедневен прием на плодове и заленчуци, зърнени култури, нискомаслени млечни продукти и постно месо. Добавянето на риба, богата на омега-3 мастни киселини помага в борбата с високия холестерол.
-
Важна стъпка в профилактиката на коронарна болест е отказването на активното тютюнопушенето и ограничаване на пасивното.
-
Редовната физическа активност снижава кръвното налягане, повишава нивото на „добрия” холестерол и контролира телесното тегло.
- Контролирането на кръвната захар е от съществено значение за превенцията на коронарна болест, тъй като болните от диабет са изложени на значително по-голям риск от развитие на заболяването.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.