|
|
|
Резултати от билки :
Конски кестен Aesculus hippocastanum L.
Високо до 30 м дърво с конусовидна корона. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни, съставени от 5 до 9 длановидно разположени приседнали листчета, които са продълговати, обратно яйцевидни, в основата клиновидни, а на върха късо заострени с неравномерно напилен ръб. Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. В съцветията има голям брой мъжки цветове, а само по няколко са женски или двуполови. Чашката е звънчевидна, петделна. Венчелистчетата са бели с жълто или червено петно в основата, на брой най-често са 4 или 5. Цветовете са с несиметричен строеж. Тичинките са от 5 до 7, по-дълги от венчето. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка, съдържаща по 1 — 2 едри, кафяви, лъскави семена, 2—3 см в диаметър. Цъфти през април—май. Плодовете узряват през септември—октомври.
Използват се кората на по-млади стъбла и клони (Cortex Hippocastani) и семената (Semen Hippocastani). Кората се събира рано напролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.
Съставки: В кората се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, титерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и др. Семената съдържат освен хидроксихумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозиди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10% (негов агликон е есцигенинът); фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества. В листата се съдържат флавокоидите рутин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и др.
Среща се като диворастящ вид у нас само в Преславския балкан, на 380—500 м надморска височина. Това място е обявено за резерват под името „Дервиша", а дървото за защитен растителен вид. През последното столетие конският кестен е засаден като декоративно дърво в паркове и градини навсякъде в нашата страна.
Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци (тромби), намалява вискозитета на кръвта.
За лечение на хемороиди, разширени вени (варипи), тромбофлебити и др. Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза. В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Спуканите и накиснати в ракия плодове (2:10) се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават за употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от дрогата при синуити.
Начин на употреба - Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие. От семената (ситно нарязани) се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка дрога и 300 см3 вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден. От листата и корите се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин с 300 см3 вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Конски кестен
Aesculus hippocastanum L.
Конски кестен
Aesculus hippocastanum L.
|
|
|
|
Новини
