|
|
|
Резултати от билки :
Зърнастец Frangula alnus Mill.
Храст или дърво с височина до 6 м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лешанки. По-старите клони имат по-тъмна кора и разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени, блестящи, с 6 9 двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични жилки, Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Плодовете са костилковидни. отначало са зелени, след това червени, а когато са напълно узрели, стават черни. Цъфти през май -август, а плодовете узряват юли—октомври.
Понякога се смесва е кори от други дървета; елша — Alnus glutinosa (L.) Gaertn, зърника Rhamnus catharticus L., гроздовидна череша — Padus ra-cemosa (Lam.) C.K. Schnieder, и разни видове върби — Salix L. Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой, но не и червен (характерен за зърнастеца).
Не трябва да се събира и планински зърнастец — Frangula rupestris (Scop.) Schur (Rhamuus rupestris Scop.), тъй като съдържа много малко действуващи вещества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца — вишневочервено оцветяване.
Кората (Cortex Frangulae) се събира рано през пррлетта (март—април), преди появяване на листата, като върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на около 30 см разстояние един от друг, след което се прави един надлъжен нарез и тогава кората се отделя във вид на тръбичка. Кората може да е с дебелина от 0,5 до 2 мм. Употребява се само кора, отлежала (лагерувала) една година или изсушена при 100 градуса С в продължение на 1 час.
Съставки: Прясната кора съдържа предимно димерни, редуцирани производни на антрона и антраиола, които дразнят стомашната лигавица и предизвикват гадене и повръщане. След изсушаване и отлежаване те претърпяват редица промени, като окисление, ензимна хидролиза и др. Престоялата кора съдържа мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин — до 7%, който е главната действуваща съставка на кората, гликозида франгулин и малки количества свободен франгула-емодин, хризофанол, рамноцерин, фитостероловия алкохол рамнол и горчиви вещества. Освен тези съединения се съдържат около 10% дъбилни вещества, органични киселини, етерично масло (следи).
Расте из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина.
Действие. Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жльчегонно действие.
За лечение на запека се използува кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект, но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8-10 часа след приемането на дрогата, Билката не променя функциите на тънките черва.
Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви — безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии. Може да се предизвика аборт.
Начии на употреба - Корите се прилагат като отвара, получена от 1—3 супени лъжици оситнена билка в съотношение 1:10. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Корите на зърнастеца влизат в състава на много слабителни смеси и слабителни препарати.
Зърнастец
Frangula alnus Mill.
Зърнастец
Frangula alnus Mill.
|
|
|
|
Новини
