Среща се по песъчливи, каменисти и тревисти места по Чер­номорското крайбрежие — Варненско, Авренското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър; в Югоизточна България — Провадийско, Шуменско и др., а също и в Кюстендилско.

Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.

Цветовете на жълтия смил намират приложение при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система. Предписват се пре­димно при възпаление на жлъчните пътища с жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането, отоци, ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас, ниско артериално налягане, някои кожни болести и др.

Доказана е способността на извлеците от цветовете на жълтия смил да сти­мулират секрецията на жлъчка, стомашен и панкреатичен сок, да засилват тонуса на жлъчния мехур и да увеличават отделянето на урината. Едновременно с това при болните от жълтеница се наблюдава спиране на повръщането и гаденето, облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове, намаляване на жълтото оцветяване на кожата и лигавиците.

Начин на употреба - Използуват се чаеве, отвари, запарки от цветовете на жъл­тия смил. Предписва се например запарка, приготвена от ! супена лъжица билка, накисната за 1 час в 1/2 л вряща вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене. В някои страни има препарати, приготвени от действуващите вещества на растението. Те са слабо токсични, но при продължителна употреба могат да предизвикат жлъ­чен застой в черния дроб и да смутят храносмилането, като затруднят изпразването на стомаха и червата.