|
|
|
Резултати от билки :
Кисел трънBerberis vulgaris L.
Силно разклонен бодлив храст, висок до 3 м, с ръбести клонки, покрити с жълтеникава кора, която през втората година става сива. Бодлите дланевидно триразделни, дълги до 2 см. Листата разположени в снопче по 2-12 в пазвите на бодлите, на младите клонки единични, последователни. Листата прости, овални или широко елиптични до обратно яйцевидни, с мрежесто жилкуване, назъбени, дълги, 2,5-5,5 см, стеснени в къса дръжка, на вкус кисели. Цветовете жълти, събрани по 15-30 в увиснали гроздове, дълги 3-5 см. Чашката с 6 зелени листчета. Венчето също с 6 продълговати, цели или на върха слабо врязани листчета. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът сочна цилиндрична кисела червена ягода, дълга до 10 мм, широка 5 мм, с по 2-3 семена.
С лечебна цел в съвременната медицина се използуват кората на корена и стъблото (Cortex Berberidis), самият корен (Radix Berberidis) и плодовете (Baacae или Fructis Berberidis). В миналото са се употребявали и листата. В народната медицина се използуват корените, плодовете и листата.
Коренът се изкопава през пролетта, преди да започне вегетацията (март — април) или през есента (октомври — ноември) след узряването на плодовете, и то само от едната страна на храста, така че да се оголи не позече от 1/4 от тях.
Съставки: Корените съдържат главно алкалоиди от протоберберинов тип. Основен от тази група е алкалоидът берберин — съдържанието му в кората на корена достига до 7%. Освен берберин се съдържа ятроризин, колумбамин и палматин. Наред с протобербериновите алкалоиди в корените са установени оксиакантин и бербамин, които са бисбензилизохинолинови производни. Плодовете съ¬държат ябълчна, винена и лимонена киселина, витамин С, пектин и каротеноиди.
Среща се рядко в цялата страна из храсталаци и на сухи каменливи места докъм 1200 м н. в. Цъфти април — юни.
Жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо, спазмолитично.
Плодчетата могат да се консумират като храна под формата на сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие. Корените съдържат силно активни алкалоиди, които в големи дози са отровни, затова трябва да се прилагат внимателно. Всички използувани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Същевременно се стимулира отделянето на жлъчка. Корените и изолираните от тях алкалоиди се използуват като тонизиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за пош жаване на артериалното налягане. В народната медицина се прилагат и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при спазми на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули и др. Външно се употребяват при перде на очите и при възпаление на венците.
Начин на употреба - От корите на корените се прави отвара, като 1 супена лъжица билка се вари 10 мин в 1/2 л вода. Изпива се по 1 винена чашка от отварата преди ядене. От алкалоида берберин е получен препарат, който се прилага като тонизиращо матката и стимулиращо жлъчната секреция средство.
Кисел трън
Berberis vulgaris L.
Кисел трън
Berberis vulgaris L.
|
|
|
|
Новини
